Споделена история от Проза, литература |
Твоя (Стихотворение)
преди: 16 дни, 7 часа, прочетена 127 пъти
Щастие мое,
щастие!
Любов на сърцето
и потрепване за душата ми...
Онези дни вече не са за двама ни.
Тъй както настоящето и миналото
вечно си остават разделени.
Всеки ден
е като птица с гърлен вик и писък-
напомня ми за теб.
Всеки спомен-
ме ранява още повече.
Гледам наши стари снимки,
усеща се липсата ти на любим,
не гледам ли снимките ни,
питам се
, , Защо на нас двамата-
се падна една от
най-тежките раздели? ! "
Живеехме
и двамата,
за да се обичаме.
Но това:
неизреченото, , сбогом"
май прекърши душите ни.
Теб те има там,
звездица си.
Зова нощно време
името ти:
в ума,
в душата,
в сънищата си.
, , Твоя съм все още"-
надявам се, че
думите ми достигат
при теб на вечерното небе.
Твоя съм все още,
нищо че историята ни
не продължи.
Твоя съм,
тъй както за тебе аз бях
една!
И държеше ръката ми,
все едно бях единствена!
Автор: Р. 18г.
|
