,,ПОВЕСТ" (Стихотворение, вдъхновено от ,,Крадецът на праскови")
преди: 1 месец, 11 дни, прочетена 142 пъти
Ръце на мъж.
Ръце на жена.
Протягат се с
треперещи пръсти.
Със жар,
със пламък,
желаещи да се търсят,
да си покажат,
че взаимно се обичат
и че сърцата са си подарили.
Треперят ръцете,
туптят душите,
танцуват сърцата,
говорят чувствата,
ах, на обич и любов-
емоции!
Душа на мъж.
Душа на жена.
Души сродни!
И едни ръце виновни, -
че разгарят пламъка помежду им.
Че намерили са любов,
мъжът и жената,
един у друг,
за повест, която
оставиха без слова,
без думи...
Защото все нещо трябваше
и трябва да ги свързва!
Повест написаха,
с огън се взаимно дариха и милуваха,
и показаха, че дори след смъртта
любовта пак си живува!


Автор: Р. 18г.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 10 дни hash: 915fd27048

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Посредствено, без спазени ритмика, динамика, паузи, срички... Никаква връзка със сюжета на повестта "Крадецът на праскови".

 

...