Споделена история от Проза, литература |
За ПИСАТЕЛЯ С УСМИВКА НА ЛИЦЕТО ДОКРАЙ (За ИВО ХРИСТОВ)
преди: 3 месеца, 25 дни, прочетена 290 пъти
С много болка
и в същото време с много обич за Иво...
Тъга. Тъжа. Тъгувам и скърбя. За приятел, който не познавах. За човек, на който се възхищавах. За едно момче от снимката, което като те погледне от нея, и все едно оживява от там и ти продумва, , Не ридай за мене! Аз все още съм жив в сърцата, които пазят обичта за мене! ".
Ти, момче? Казваше се... Иво някога, нали? И не само! Иво Христов. Знаеш ли... Когато разбрах за теб за първи път в живота си, беше по случайност. От една твоя книга. Невероятна книга. Пълна с емоции и чувство. Ала, Иво, това, което ме трогна най-много, дали преди и след таланта ти, бе историята на живота ти. 21-на операции. 10 години на ръба между пропастта и парчето земя: животът и смъртта. И един дух, пълен с борбеност.
Иво...? Не знам къде си. Няма и да разбера. Защо ли? Мама казва, че след смъртта има само една пръст и гробна плоча, които те затварят там- под земята. Баба казва, че сред облаците се крие и скатава Раят. Не знам къде си наистина. Хората казаха, че си станал звездичка. И не знам защо- дали защото все още продължавах да чета една от книгите ти, дали защото се радвах искрено на дарбата ти: да показваш усмивка и да пишеш, докато угасваш... Знам, че никога не се познавахме, но ще го кажа така, тук и сега, липсваш. Ужасно липсваш. Като човек, който пише. Като човек, който е бил добър по душа. Хм...? Знаеш ли...? И аз започнах да пиша. Още от пети клас. Правех своите опити. И все още ги правя. Но понякога ме хваща страх от думите на един човек, а те бяха, , Хората, независимо с каква дарба са, за съжаление, не успяват да оставят много след себе си поради плана на съдбата". Е, Иво? Познай какво! Ти остави МНОГО, а като следа, остави ПЛАМЪК и РАЗГАР в ДУШИТЕ НИ.
Ще липсваш, Иво. Най-вече- защото и аз обичах да пиша и да се уча от другите. Особено от тяхната душа. А твоята борбеност... Аз лично ще те запомня като писателят с усмивка на лицето докрай!
Автор на посвещението: Р. 18г.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 25 дни hash: 136acc39e5 |
|
1. Оставете хората да почиват в мир! Тези дни ми излезе снимка на Ники Кънчев до гроб с цветя, за негов приятел от ПИФ, повярвайте ми отвратително е това и за роднините особено. Една роднина на баща ми беше изтипосала гроба му във фейсбук.... Гнусно и долнопробно, той в гроба се обръща, направих й забележка, а е оставила поста. Оставете хората да почиват в мир.
|
| преди: 3 месеца, 25 дни hash: e562b300b6 |
|
2. Той ще живее вечно сред нас с книгите си.
|
| преди: 3 месеца, 25 дни hash: d84623c91f |
|
3. Познавах семейството му. Майка му правеше собственоръчно фигурки за елха и ги продаваше, за да събере малко пари за лечението му. Един ден организира такъв базар с фигурки там, където работя. Всички колеги си купихме. Много ми е мъчно за нея. За нейните надежди, до последния миг. Нейната борба... Бог да им даде сили на близките!
|
|
