Споделена история от Проза, литература |
Само нея
преди: 8 дни, 6 часа, прочетена 169 пъти
Минават години, а аз все съм тук,
с празни ръце и със спомен за звук.
Три зими, три лета — без нея, без глас,
а сърцето ми вика, но няма кой да чуе в нас.
Обичах я с всичко, което съм бил,
с душата си — цялата, без да съм скрил.
Похарчих я бавно, без жал, без вина,
за нея — за миг, за усмивка една.
А тя си отиде, избяга без след,
остави ме сам сред безкраен студен свет.
И няма я вече, но в мен е навсякъде —
в дъха ми, в болката, в всяко „защо“ и „къде“.
Не мога да обичам никой друг така,
не и след като тя ми взе и душата.
И ако пак я видя, дори за секунда,
ще ѝ дам и остатъка — без страх, без обида.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 дни, 15 часа hash: 0ae58c6a34 |
|
1. Tъпнарска гледна точка. Всички жени изстиват... закона на джунглата важи.. трябват ти много.. няма незаменими хора.
|
| преди: 6 дни, 10 часа hash: fc6a495f5a |
|
| преди: 6 дни, 4 часа hash: fa0dca6e4c |
|
3. Взимаи я за гадже, твоята е, готино произведение.
|
| преди: 4 дни, 19 часа hash: 0b215912bc |
|
4. Номер 1 - авторът не ти иска мнението за джунглата. Хора сме, не живеем в джунгла. Остави човекът да си е влюбен, какво сега му опонираш.
Иначе, авторе, прочувствено. Дано се съберете.
|
| преди: 4 дни, 4 часа hash: 6bd8d73a71 |
|
5. Едва ли има жена, която би искала останки. Събери се цял и тогава пиши любовни излияния.
|
|
