Ти си отиде
преди: 20 часа, 26 мин., прочетена 108 пъти
Всеки ден очите ми се пълнят.
Не защото съм слаб,
а защото тя си отиде
и не ми остави нищо истинско.

Минаха над две години,
а празнотата не се свива,
тя се разраства.
С всяка минута,
с всяка тишина,
с всяка измамна надежда, че ще отмине.

Хората ми говорят за забрава,
а аз я усещам още по-близо.
Обещават ми, че болката ще стихне,
а аз се будя със мокри очи
и заспивам с нейното име в мислите си.

Дадох ѝ всичко, което имах.
Времето си. Грижата си. Дори парите си.
Но не това търся обратно.
Искам сърцето ѝ.
Защото така е справедливо.
Защото така се обича истински.

Аз не живея в илюзии.
Не приемам фалшиви клишета за истина.
Аз съм човек, който чувства дълбоко.
И знам, че само тя е тази,
която мога да обичам докрай.