Носталгия
преди: 21 дни, 11 часа, прочетена 182 пъти
Изминаха много години,
но спомням си разни неща,
които все пак за малцина
остават си празни слова,

изгубили стойност и сила,
изпразнени от съдържание.
Едно време бяха "моята сила",
душевното, сладко стенание.

Форуми, размисли, писане,
наивни и детски слова,
прикрити зад псевдоними
на вече големи деца.

Носталгия, радост и тръпка,
не искам да трия това,
което заших като кръпка
на мойте "велики" слова!

Ах, колко ми липсват моментите
от моята "дързост младежка"...
Детето с претенция жизнена,
наивна, незряла, човешка.

Не съм пък, все още същата?
Не съм ли онази наивница?
Онази, която присъстваше
и темите странни застъпваше?

Не съм ли превърнала мислите
във нещо, което си струваше?
Което светът забелязваше
макар и със леко учудване?

Не съм ли превърнала думите
във нещо, което откривахте,
във стихове, размисли, "мъдрости",
които светът игнорираше...

Паметта си е мойто море,
море от мечти и желания,
изчистено бяло поле
за спомените от носталгия.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 21 дни, 24 мин. hash: 04ddb280f0

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Страхотно! Добри рими и сравнително спазена ритмика. Емоционален заряд и съвременна тема. Поздравления! Продължавай в същия дух - имаш талант! Дори и никой да не те чете, това си е творчество, път на развитие, етап от превръщането на човека в Творец, и в Бог.

 

...