Споделена история от Проза, литература |
Ако понякога...
преди: 13 дни, 2 часа, прочетена 148 пъти
Не питам дали помниш.
Питам само-
дали понякога,
в някой тъмен ъгъл на деня,
ти минава мисъл
за онова, което не казахме,
но беше толкова живо и истинско.
Не настоявам
Само чакам-
като тиха светлина,
която не гасне,
дори когато прозарецът е затворен.
Може би си далеч,
може би мълчиш,
може би се преструваш,
че не усещаш-
но сърцето помни дори когато
умът мълчи.
Ако понякога нещо в теб трепне се отвори.
Знай-това съм аз.
Още тук.
Още тиха.
Още теб.
|