Морето, което ни свързва
преди: 2 дни, 14 часа, прочетена 75 пъти
Не знам коя вълна ме отнесе тук, но пак съм тук и усещам, че между нас още има море което не е пресъхнало. Помня дните, когато смехът ни изпълваше въздуха, а споделените мигове правеха всичко да изглежда възможно. Да, времето променя-сблъскахме се с трудности, пари, реалности, които тежаха повече от думите между нас. Но не мисля, че вълните отмиват истинските чувства. Неее.. то е толкова истинско дори в нощите сърдито.
Не очаквам чудеса, но пък вярвам, че някъде там има тих бряг, който ни чака.
Дали ще можем отново вдъхновени, обновени, с нови сили и мечти, да си подадем ръце и отплуваме заедно. Към това което можем да създадем сега отново:)