| | Споделена история от Проза, литература | 
 
			Отначалопреди: 6 дни, 15 часа, прочетена 107 пъти
 Още щом те чух ми стана ясно,
 няма нужда да се правиш,  че боли.
 Знам в сърцето ти няма място
 за двете ни,  не ме лъжи.
 Не,  не е нужно да казваш неща,  които искам да чуя,
 да изкупваш вина,  сякаш почваме пак от нула.
 Желая ти да намериш това,
 което в мен така и не видя.
 Казах ти че си моя дом,
 но тръгна си и почна отначало.
 Вече нямам наши общи снимки,
 за да мога да изтрия спомена,
 май отива ни да сме чужди,
 затворена страница...
 Не е нужно,  да ме връщаш назад,
 когато аз напред продължавам...
 |