Споделена история от Проза, литература |
Отначало
преди: 1 месец, 27 дни, прочетена 139 пъти
Още щом те чух ми стана ясно,
няма нужда да се правиш, че боли.
Знам в сърцето ти няма място
за двете ни, не ме лъжи.
Не, не е нужно да казваш неща, които искам да чуя,
да изкупваш вина, сякаш почваме пак от нула.
Желая ти да намериш това,
което в мен така и не видя.
Казах ти че си моя дом,
но тръгна си и почна отначало.
Вече нямам наши общи снимки,
за да мога да изтрия спомена,
май отива ни да сме чужди,
затворена страница...
Не е нужно, да ме връщаш назад,
когато аз напред продължавам...
|