Споделена история от Проза, литература |
Нощта на любовниците (Кратък разказ)
преди: 8 часа, 2 мин., прочетена 52 пъти
Дъждовна ноемврийска вечер. Тъмен здрач, обикалящ като скитник по улиците. Дъжд се изливаше като из ведро, сякаш небето не бе плакало никога толкова досега. Сълзите на небосвода се стичаха в шахтите на града. Улиците се давеха в тъгата на облаците, времето. Не можеха да си поемат въздух. Какво като се бореха? Емоция над емоция, побеждаваше тази, която бе по-силна, по-надделяваща. И наистина- дъждът нямаше какво да не остави, или подмине зад гърба си. Чувстваше, че светът му е крив.
Под един покрив на къща се скатаваха двама любовници: на топло, сухо, спокойно. Сякаш... Като че ли изолирани от дъжда, света. Двама любовници: мъж и жена.
Те лежаха един до друг на меката постеля в леглото, което стопляше освен телата, и душите, и сърцата им. Лежаха един до друг, гледаха се мило, тихо. Душите им се радваха една на друга все едно бяха деца, а не големи хора. И правеха любов- такава, каквато бе чиста, невинна: тази на погледа на очите, не на ръцете и докосванията. Любиха се с погледи цяла нощ: ненаситно, с гръд, която не смееше спокойно да диша. Да не би да уплаши духа на другия...
Тя бе заспала сетне. Той четеше книга, макар и на леко тъмно. Четеше тихо, на ум, в мислите и разсъжденията си на читател. Тя спеше до него като малко дете. Той отгръщаше бавно и старателно тихо страница след страница, със страх да не би да я събуди.
Внезапен крещящ глас на гръмотевица стресна и двамата: и него, и нея. Отекна като смразяващ писък в тишината на нощта. Тя се събуди и загледа като с очи на сърна. Той се уплаши, защото тя се почувства така.
-Ела...! Хайде, ела при мен! - рече ѝ гальовно мъжът.
-...
-Хайде, ела, не се бой: нито от гръмотевицата, нито от мойте ръце, в тези две неща няма да видиш опасност!
Тя колебливо се повдигна от мястото си и се сгуши в него, в прегръдките му на защита и сигурност. Той постави дланта си на скалпа ѝ и я замилва като баща. Тя обви ръце около врата му и така... Двамата стояха сгушени до сутринта. Уплахата им бе минала и на двамата: и на жената, и на мъжа. Тя се бе успокоила вече, той усети мир, щом видя, че нея вече не я е страх. Тяхната нощ се оказа незабравима. Тази тяхна нощ- нощта им на любовници. Нощта на любовниците ги бе стоплила още повече. И осъзнаха, че щом са любовници, ще се радват да бъдат винаги такива и да имат такива нощи...
Автор: Р. 19г.
|
