Споделена история от Проза, литература |
Опълченците на Ларгото
преди: 1 месец, 23 дни, прочетена 227 пъти
Опълченците на Ларгото
На Ларгото пак се събира народът —
не с пушки, а с глас и търпение свършено.
Паветата знаят този марш наизуст,
властта пак се прави на глуха и временна.
Плакати вместо знамена,
сарказъм вместо страх.
Историята днес не се пише в учебник,
а с мегафон, под дъжд и натиск в гръб.
Срещу нас — шлемове, щитове, ред,
държавна тишина на заплата.
Над тях ехти команден шепот:
“Търчете! Тамо са раите! “
Отгоре не се задава Сюлейман паша,
а сенки с костюми и охрана.
Пеевски брои редиците отстрани
и някой повтаря заповедта:
Търчете! Тамо са раите! “
И полицаят гледа — човек срещу човек,
между заповед и съвест опънат.
От едната страна — власт без лице,
от другата — гняв, вече културен, но як.
Ние не щурмуваме, ние напомняме:
държавата не е фирма с охрана.
Опълченци без оръжие,
но с памет, която не се разпръсква.
И Ларгото помни —
не кой кого блъсна,
а кой застана от грешната страна
на историята, когато тя пак излезе на улицата
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 23 дни hash: 76cab6d4c7 |
|
| преди: 1 месец, 23 дни hash: 3bfc511c63 |
|
2. Страхотен шарж, поздравления!
|
| преди: 1 месец, 22 дни hash: 317c23bc6e |
|
3. Страхотен стих, но щеше да е по-добре да използваш естесвения си интелект за него, а не ChatGPT.
|
|
