Пропаст
преди: 19 часа, 30 мин., прочетена 18 пъти
Първоначално не знаех какво чувствах,
Между нашите души погрешно смятах,
възрастта за пропаст.
Наивно те допуснах!
Но какво ли можех да направя
себе си и теб да предпазя?
Любовта, аз никога няма
да докосна, да прегърна!
И никога няма да докосна
твоята момчешка силна
ръка. Да живея виновна,
не бих могла. Силна,
борбена, и тъжна, мълчаливо
ще търпя. и отново
ще бъда мъжко момиче,
преглъщащо всичко и вече,
не искам с малко да се примиря,
щом с красиви думи, горя
твоята радост пред мен,
щом на младите очи съм в плен.