Хоризонта не е край, а покана
преди: 1 месец, 17 дни, прочетена 315 пъти
Соленият въздух лекува всичко, което
думите не успяха.
Вече не се боря с вълните,
просто се оставям да ме носят...
Има приливи, които носят далечни
думи, и отливи, които прибират
излишното.
Научих се да слушам морето, вместо
да търся отговори в пясъка.
Вече не се боря с вълните,
просто се оставям на вятъра
да ме носи към нови брегове.
Понякога най хубавото започва
там, където си спрял да чакаш :):)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 17 дни hash: 98c17b9979

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

1.   Правилно е да се напише хоризонтЪт

 

...

преди: 1 месец, 16 дни hash: 84164a99bb

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Намери морска любов, а? :)

 

...

преди: 1 месец, 16 дни hash: 29ccefa78f

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Към т2-Този хоризонт е за тези, които могат да гледат надалеч, останалите виждат само вълни. Някои хора строят замъци от думи върху мокрия пясък и ги наричат *обещания *. Но... приливът няма памет. Той идва, за да прибере илюзиите и да ни напомни, че истинският път започва- там, където спираш да чакаш вятъра да смени посоката си заради теб. Аз избрах дълбокото. Там където дъното не се вижда, а повърхността е само далечен спомен за някой, който обещаваше да ме научи да летя, но сам се боеше от високия прибой. Писано е... Гледам напред-там, където синьото става черно, а после пак светлина))

 

...

горе^

преди: 1 месец, 15 дни hash: 51fe060b03

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Към н. 1: В поезията е позволено да се нарушават някои езикови и правописни правила. Не е грешка. Авторе, много ми хареса това, което си написал(а). Продължавай да твориш.

 

...