Споделена история от Проза, литература |
Където вятърът е топъл
преди: 17 часа, 35 мин., прочетена 35 пъти
Има мигове, в които тишината е
прегръдка,
а морето е най сигурният, кротък
пристан.
Не търся гняв-той само тежката,
обувка спъва,
аз търся светлината в, която се
пречиствам.
Когато обещаното в пясъка остане
да изстива,
не спирам да благодаря за всичко,
що е било.
Доброто в мен е фар който никога
не си отива,
дори когато някой друг крилете му
е счупил.
А пътят ми... той е памучен облак,
тиха диря,
в която няма шум а само обич и
смирение.
Там сърцето ми, себе си намира -
а в тишината... с надежда
изцеление открива.
|