Споделена история от Проза, литература |
Обич
преди: 3 месеца, 1 ден, прочетена 324 пъти
Влюбен сам до полуда,
но живота е суров.
Страх ме е да не изгубя,
най-прекрасната любов.
Ти дойде при мен като звездна светлина,
като сън, като песен- моя влюбена жена.
Тръгнеш ли си ще остана сам на този свят,
ще сънувам че за мене две очи горят.
Няма есен, нито зима, няма летен зной,
без очите ти любима, няма миг покой.
Ти си тук, моя обич, нежни думи си шептим,
на крилете на мечтите, искам с теб да полетим.
Бяла тишина, греят мойте очи,
любовта като огън, две сърца изпепели.
м42
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 1 ден hash: 472a78d0d0 |
|
| преди: 3 месеца, 17 часа hash: 8937f6b49a |
|
2. Красиво е, че душите ни летят в едно и също небе... но истинската магия е в споделения полет, когато крилете ни се докосват. Ти знаеш къде е нашият завет и къде страхът няма власт, там където сърцето ти вече ме намери. Просто разпери крилете :}
|
|