Душевни слова
преди: 20 часа, 33 мин., прочетена 32 пъти
Красиво утро.
Нежно.
Бавно.
Аз — спяща.
Тихо и спокойно,
в меките, пухкави, бели облаци.
С безгрижността на бебе
отворих очи.
Не бързах.
Не се страхувах.
Само усещах —
безтегловност.
Красота.
Рай.
Благодат.
Господ ме целуна по челото
и погали главата ми —
нежно и свято.
И ми каза:
Върви, дете.
Върви, чадо мое.
Слез и покрий света
с това, което съм положил в душата ти.
Не ме забравяй.
Когато ти стане тежко —
погледни нагоре.
Повикай ме.
Когато искаш нещо —
помоли ме…
и се потруди.
Когато се страхуваш —
повикай ме.
Не бой се.
Когато сгрешиш —
покай се.
Поискай прошка.
Ще ти бъде дадена.
Когато си щастлива —
погледни нагоре
и благодари.
Ти можеш и сама.
Но с мен ще ти е по-леко.
Защото те обичам.
Слизай, дете мое.
Слизай и живей.
А когато времето ти тук завърши —
ще се върнеш при мен.
Ще те направя лека като светлина.
Свободна.
Ще летиш.
И тогава…
Той леко ме побутна.
Но аз не паднах.
Започнах да летя.
Обърнах се —
и разбрах:
не летя аз.
Неговите ръце
ме държаха.
Навсякъде.
Отвори се светлина.
Проход.
Преминах през него.
Поех въздух.
И заплаках.
И започнах да живея.