Споделена история от Проза, литература |
Ти
преди: 1 месец, 17 дни, прочетена 359 пъти
Все още ми липсваш,
казват времето е лечител.
Но как ще излекува времето,
душа, която е взела обител,
в пространството на моята гръд?
Държа спомените си за теб там в сандък,
и сякаш приели формата на плат,
завивам се с тях,
и сънувам те, обзета от страх...
Кога ли ще е последния път,
в който душата ти уязвима,
ще прегърна от плът и кръв,
и най-накрая заедно с нея ще замина?
- 《¤》
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: efde0418b3 |
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 4e8c250ccf |
|
2. В деня, в който копнежът ти натежи повече от пътя...
тогава ще е последният път, в който сме далече:)
|
| преди: 1 месец, 15 дни hash: 087192b688 |
|
3. 2. Страхотно допълнение, супер подбор на думи <33
|
|