Ти
преди: 9 часа, 23 мин., прочетена 22 пъти
Все още ми липсваш,
казват времето е лечител.
Но как ще излекува времето,
душа, която е взела обител,
в пространството на моята гръд?
Държа спомените си за теб там в сандък,
и сякаш приели формата на плат,
завивам се с тях,
и сънувам те, обзета от страх...
Кога ли ще е последния път,
в който душата ти уязвима,
ще прегърна от плът и кръв,
и най-накрая заедно с нея ще замина?

- 《¤》