Хвърковатата чета
преди: 16 часа, 59 мин., прочетена 14 пъти
Посветено на 150-годишнината

от Априлското въстание



Век и половина веч отмина,

сякаш за миг — времето отлетя,

ала кънти гласът на дружина —

и земята от него заехтя.

Реят се над тъмни била — буря,

литват в сянката на Средна гора.

Бенковски води — огнен вития —

и тропотът бие за свобода.

Вятърът повява благосклонно,

байрак се вее над млади сърца.

Българи пазят стряхата родна —

в тях царува стихийната искра.

Крайчо Самоходов — в боя лети,

по бърдата лъвско знаме развя.

„Свобода или смъртъ“ в него блести,

и славата на тез слова изгря.

Четата бди над делото родно,

робите се вдигат на тревога.

Шипка, Шейново градят духовно —

въстаници, пратени от Бога.

Бенковски — на сив ат, чета реди,

води в простора наште орляци!

И буди народа, в тъмата крепи.

Препускат с левове на калпаци.

Хвърковатата чета пристига —

и се спущат да бранят кат орли.

Село Петрич победно се вдига,

в Белово — кат съзвездие дошли.

„На оружие! “ — вик съдбоносен,

юнаците на бой се втурнаха.

Нанесоха удар смъртоносен,

навред пожари буйни лумнаха.

Стари, млади — и болни, и здрави —

в един глас викнаха: „Въстание! “

Духът им на мига се изправи,

и тръгнаха в туй начинание!

Четниците всички удивиха

след вековна мъка и тегоба.

С подвига си сълзите отмиха,

и вдъхнаха смелост на народа.

В Еледжик султана заглушиха,

с гайди, песни — весели уста.

И робските окови строшиха,

та светна в юнаци чест, светлина.

И грейна на хълма път справедлив —

свобода, що пристига с основа.

Стана народът — несломим и жив,

пламна в очите му утрин нова.

Забиха ръждив нож във тирана —

и падна той, от съдбата сразен;

Но звярът, обезумял от рана,

кръв пролива с гнева си озверен.

Топъл изгрев падналите огря,

България стана от пепелта!

Правдата ликува в нова зора —

и възроден животът закипя.

автор: Светослав Иванов