Дипломатът Фружин
преди: 13 часа, 43 мин., прочетена 19 пъти
Посветено на Княз Фружин — български владетел в изгнание,

който не се отказва от борбата за свободата на своя народ.

Това е история за вяра, съюзи и непреклонен дух

в едно от най-тежките времена за България.



След гибелта на цар Константин,

княз Фружин във Венгрия остава,

крои в затишие своя бунт съдбинен —

нова битка скоро настава.



Фружин дали е сам в борбата?

Мечтата жива в себе си таи,

обръща се смело към зората

и кралското благоволение гради.



Макар и в тежко изгнание,

владението си в център превръща,

за емиграцията — родно събрание,

където бунтовните идеи разгръща.



На трапеза със Сигизмунд седи,

със краля слово разменя,

за болките народни грижа дели

и съюз за борба сътворява.



Дворците европейски тихо слушат,

на словата му почит отдават,

че от устрема му сила научват

и с вяра към делото застават.



За Рагуза* тръгва с мисия важна,

до бреговете адриатически стига,

с реч уверена, воля държавна

кораби и средства за борба постига.



Оттам към Албания отплава,

където бушува бунт антиосмански,

за бащината земя слова разпалва,

и общи действия с водачите албански.



Завръща се Фружин с цел постигната,

посрещнат като владетел достоен,

застава зад всяка бунтовна дружина,

с дух силен и нрав непреклонен.



В имението Липова е граф популярен,

пазител на угнетените — държавник,

за българите е цар смел и отдаден,

а на краля е близък съратник.



Баща на князе, пазител на вярата,

сражава се за народите поравно

и във Ордена на дракона е заклет,

със клетва да пречупи игото коварно.



*Рагуза (средн. Дубровник)

© Светослав Иванов Всички права запазени