 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Писмо до никого
преди: 13 години, 2 дни, прочетена 2892 пъти
Скъпа моя любов, измина доста време откакто се запознах с теб, проявих твърдост и останах с теб въпреки всичко. Пропилях и продължавам да пропилявам младостта си за теб. Да знам често ми казваш, че мога да те оставя когато пожелая. Да, знам, че обещах, че ще бъда мъдра и няма да се терзая, заради това, че не ми даваш това от което имам нужда.. Реших да бъда смела и да продължа с теб, въпреки че ме отблъскваш всеки ден.. Нали любовта казват била за смелите, донасяла щастие на всички! А тогава защо мен не престава да ме боли, въпреки че съм смела и се боря с всеки глупав ден да завоювам частичка от теб? Твоя приятелка съм, а не ме цениш. Жадувам силно твоята нежност, милувка, една дума добра.... Но уви насреща отново твоите обидните думи. Аз съм смела, плувам срещу твоите вълни от студенина, надявам се и търся топлинка в твоите очи.
Знаеш ли понякога ми се иска да кажа "край" да си тръгна и никога да не се върна, само и само да видя дали ще те заболи. Такъв си казваш ми-жесток, но аз не вярвам, вярвам в доброто у хората и го търся, вярвам че и твоето сърце е добро и ще го отвориш някога за мен... Но знаеш сега съм толкова уморена, че имам усещането че в скоро време ще се предам. Тогава, питам се дали ще ти липсвам, дали когато вече мен ме няма ще ме оцениш, както казват хората? Притеснявам се, че няма да е така, затова не си тръгвам и се въртя в този омагьосан кръг от толкова дълго време. Продължавам да се боря... Как да те накарам да ми дадеш мъничко топлина, как да си заслужа зрънце любов, как да те накарам да ме обикнеш, как да те науча да ти пука за мен.. Все въпроси, които остават без отговор... Да знам, сега ще кажеш, че пак се вдетенявам и че съм недорасла глупачка, но искам да знам... А отговор няма, а аз все повече потъвам в окена от студенината ти и се надявам и се моля да ме спасиш, защото сама не мога. Подай ми ръка, издърпай ме на брега... спаси ме, обичай ме...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 1 ден hash: 60b149f82e |
|
1. Разчувства ме. И аз очаквам да ми подаде ръка, но уви...
|
| преди: 13 години, 1 ден hash: 5cdf5f09ac |
|
2. И аз се чувствам така в момента...
Jeans and T-shirt Girl
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 74ec0c6cb2 |
|
3. Това сеедно е написано за мен. Браво много е добро! ;]]
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: dc800fdada |
|
4. Докосна ме, представих си болката на една отблъсната, но въпреки това обичаща мъжа си жена. Писано е за всички онези, които дават любов, без да им се връща и капка от нея.
Ес
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 7380db932c |
|
5. В момента съм в същото положение като тебе... има едно момче, което обичам вече от година, макар той постоянно да ме отблъсква и да се подиграва с чувствата ми. Знам, че той не ме обича, може би никога не ме е обичал наистина, може през цялото време да си е играл с мен и още продължава, защото аз не мога да се откъсна от него даже за една проклета, шибана секунда! Всеки ден мисля за него, чакам вечер да влезе на линия, за да си пишем, не прекъснато, когато отивам на училище, в междучасията, когато се прибирам, сутрин като ставам и вечер като си лягам, постоянно си припомням нашита хубави кратки, мимулетни мигове, анализирам поредния чат, който сме имали и се питам защо го правя? Защо ли? Еми просто защото безкрайно мн го обичам и въпреки, че ме е наранявал 100000 пъти, всичко му прощавам и се надявам, че някога ще ме обикне наистина....
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
