Споделена история от Проза, литература |
Първата истинска любов
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2469 пъти
Историята, която искам да ви разкажа се случи преди три години. В нея ще ви разкажа как срещнах първата си истинска любов.
Един ден имах нужда от малка почивка, тогава ми хрумна идеята да отида на гости на моята братовчедка, когато и се обадих разговорът протече така :
-Здравей, как си?
-Аз съм добре, ти как си?
-И аз съм добре. Обаждам ти се за да те попитам дали бих могла да дойда при теб за да се видим, а пък и имам нужда малко да си почина?
-Разбира се, че може. Утре те чакам.
-Добре, благодаря ти. Хайде, приятен ден. Чао
-Приятен ден и на теб. Чао.
На следващия ден тя ме чакаше на спирката, когато вече отидохме в тях тя ми каза:
-Извинявай, но забравих да ти кажа че аз съм на училище, но това не е проблем, ако не ти се седи тук сама ще дойдеш с мен.
-Но ще ме пуснат ли в твоето училище?
-Да, защото е края на годината.
-Е, добре тогава ще дойда.
На следващия ден сутринта се събудихме рано и отидохме в училището. Влязох в стаята и разгледах целия и клас, но изведнъж погледа ми се спря на едно леко мургаво, високо и красиво момче, тогава не чувах никой и нищо. Когато той ме погледна аз си отдръпнах погледа, за да не си помисли нещо. Ние седнахме на нейния чин и започнахме да си говорим нещо, докато започне часа.
Първия час беше към края си, когато това момче ме погледна и ме попита:
-Би ли дошла за малко?
-Аз ли?
-Да, ти.
-Да, идвам.
С любопитство се приближих към него. А той ми каза:
-Няма ли да седнеш?
Тогава седнах срещу него. Той ме попита:
-Как се казваш?
-Мария, приятно ми е да се запознаем.
-Моето име е Георги на мен също ми е приятно.
-Тук ли учиш?
-Не, на гости съм на братовчедка ми.
-А от къде си?
- От Варна.
В това време часът свърши и с братовчедка ми решихме да излезем на въздух тогава се засякохме и с него на вратата и отново се завъртя разговор. :
-Хайде, минавай.
-Не, ти мини път на дамите.
Погледнах го и минах преди него, все пак беше толкова мил.
Когато часовете свършиха се срещнахме отново пред автобуса и отново се завъртя онзи разговор за това кой да се качи пръв. Отново аз отстъпих.
На следващия ден не се видяхме, но на по следващия се видяхме тогава се видяхме още сутринта в автобуса, когато пристигнахме отново същия разговор тогава обаче аз не се отказах исках той да мине преди мен, но тогава той възкликна :
-Тогава ще слезем двамата!
-Но как?
И докато кажа "Но как" той ме беше вдигнал на ръце и слизаше по стълбите на автобуса. Цял ден ме заговаряше.
На следващия ден отново не се видяхме, защото не ми се ставаше рано. Тогава той казал на братовчедка ми :
-Здравей, къде е братовчедка ти?
-Спи вкъщи.
-А утре ще ми я доведеш ли?
-На теб ли да ти я доведа?
-Не де исках да кажа "Ще я доведеш ли? "
-Ако не спи ще дойде.
-Добре.
На следващия ден се видяхме но той само ми се усмихваше. След това аз се прибрах във Варна и мина една година от както не се бяхме виждали. Един ден си седях в фейсбук и ми попадна неговия профил, аз се учудих добавих го към приятелите си. На следващия ден си писахме и започнахме как да го кажа да се "зарибяваме" мина се още половин година. Аз бях много влюбена в него, но той не не знаеше това. Един ден той разбра за това и ме попита аз си признах. След това мина още една година.
Когато на 03. 01(няма да кажа годината) с братовчедка ми си седяхме в нас и ми звънна телефона. Погледнах и видях, че е непознат номер, вдигнах за да разбера кой ме търси:
-Търся Мария.
-Да, аз съм кажете?
-В село ли си?
-Не, но с кого..
-Кога ще идваш?
-Чакай, кажи ми с кого говоря?
-Аз съм един приятел на Георги питам те кога ще идваш, защото иска да се видите.
-Утре ще съм на село. Звъннете ми утре.
-Добре, хайде чао.
-Чао.
Започнах да се радвам, братовчедка ми също се зарадва за мен. На следващия ден бях в село и те ми се обадиха уговорихме се и се видяхме говорихме си и когато трябваше да си тръгвам той ме целуна тогава имах чувството, че бях на 7-мото небе. Прибрах се адски щастлива. Но на следващия ден когато му звъннах ми затвори реших, че той ще звънне и така и стана, но не беше той а приятелката му. Която ми каза :
-Не искам повече да се занимаваш с приятеля ми и подобни.
Тогава затворих телефона и се разплаках обичах го много адски много през тези 3 години не бях спирала да го обичам, той не ме разбра, поигра си с мен и ме захвърли.
Сигурно ви е интересно дали го обичам след тези 3 години и след тези лъжи... Отговорът ми е не, намразих го..!!
Е надявам се да ви е харесала историята това е от мен!! :]
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 91d9438bcc |
|
1. Това не е истинска любов според мен..
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 821654fcda |
|
3. Така... трябва да поговориш с него, винаги има 2 версии на случилото се от написаното предположих, че и той те обича, а и това с вдигането на ръце беше много сладко, нормално е да има или да е имал гадже минало е доста време, но според мен ще предпочете теб пред нея, не смятам че ти се е подиграл просто е минало време и междувременно си е намерил приятелка, но това не значи, че не е мислел и за теб. А освен това, откъде знаеш, че това е приятелката му? може да е бивша, може да е момиче, което го харесва и иска да те разкара от пътя си има толкова възможности, а ти веднага решаваш да го намразиш. Вижте се и си поговорете хубаво и тогава реши дали искаш да си с него, дали го обичаш или дали си струва, ако наистина се е подигравал значи е тъпак, за който 1 сълза не си заслужава. Успех надявам се истината да е по-различна и да бъдете заедно не се тормози и говори с него :))
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 71756ac2dd |
|
4. Съжалявам. Моята история е подобна само че аз още го обичам.
|
|
