Раздяла
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 1830 пъти
Отново тръгваш!
Не, не плача.
От лука е и скоро ще ми мине.
От утре пак ще чакам раздавача
и пощенските служби ще проклинам.
По навик си намествам очилата.
Прегръщаш ме- ръката ти е силна.
Телата ни болят от тишината.
Усмивките са като от хладилник.
Нощта се спуска,
август е към края си.
Небето се синее като слива.
Очаквам лятото да се разплаче,
че толкова внезапно си отива.
Очаквам някакво неземно чудо
да стане и по-дълго да останеш.
Часовника поглеждаш.
Бавно ставаш,
и нервно униформата оправяш.
Вали.
С дъжда и с тъмнината
като в платно размиват се
чертите твой.
Пердето спускам.
Вярвай ми не плача,
но този лук така люти в очите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 3 месеца hash: 4f293c194b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз трябва да тръгвам вече, и ти все някога трябва да ми пуснеш ръката. И да не си посмял да заплачеш, преди да залостиш след мене вратата. След като се изгубят моите следи и тъмнината ме обгърне съвсем, чак тогава поплачи, че утре не ще събудиш се до мен. Сега те искам усмихнат, такъв, какъвто те обикнах. И целуни ме много нежно, целувките, с които толкова свикнах. Аз знам, че ще дочакаш поредното дълго завръщане - тогава ще ни дели само прагът и едното прегръщане. След зимата идва пролетта, а пътя към тебе отлично го знам, отрязани да са ми краката, пълзейки ще стигна до там. Без тебе страшно ще боли и няма да се чувствам цяла, но нали го знаеш живота - за да има среща, трябва и раздяла. Много ми хареса, адмирации за чудесния стих :))

 

...