Четиристишия
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2377 пъти
Море, небе,
свят в син цвят,
къде, къде
е моя брат?

Поле, трева,
гора, земя,
елен, сърна
и моята сестра.

Планина, река
люшкаща се лайка.
Така, така
обича моята майка.

Езеро - спокойно,
място - красиво.
Минало - достойно,
бъдеще - щастливо.

Сняг, мраз,
студ и аз.
Вятърът духна...
Да не взема да пукна?!

Вали, вали...
Дали, дали?...
да не би,
да не би да спре да вали?

Слънце вали,
Дъжд грее,
веят мъгли,
вятър се стели.
Какво ще кажете?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: f62b44a2a1

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Кхм, кхм, малко ми са скучни, няма да те лъжа. Първото обаче ми харесва, то е просто, но и сложно в същото време, в него има скрити много чувства... Ес

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 56077bfe61

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Поредната прозаична глупост... Защо не престанете вече, наистина!?

 

...