Какво да ти кажа
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 1705 пъти
Какво да ти кажа, политам внезапно и гледам живота си от високо". Всичко е без цвят, без чувство, всичко е еднакво и тежи. Всеки ден, всяка нощ, седмици, месеци, години. Нищо не се променя.
Какво да ти кажа, че съм щастлива, че не съжалявам. Никой не е безгрешен. Грешките учат, понякога се поправят. Но има и такива, които оставят празнина, отварят бездна... И падаш все по-надоло и надоло, неможеш да направиш нищо... И когато накрая стигнеш нещо, когато паднеш на нещо, тогава боли най-много. Мислиш че си намерил нещо, но се заблуждаваш. И въпреки всичко се изправяш, трябва! С цялата мъка, с целия товар продължаваш напред. Не се опитваш само, а продължаваш! И ако случайно по пътя намериш някой, с който да споделиш товара извадил си късмет. Ако не, ще го носиш цял живот! Ще те препъва, ще те събаря, ще ти тежи. Когато най-малко очакваш, ще те възпира, ще ти пречи. И ще е така до края! Ще се освободиш, чак когато изчезнеш, когато душата ти умре!