Споделена история от Проза, литература |
Туп - туп!
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2023 пъти
Туп - туп!
Сърцето ми за миг спира да бие.
Без теб аз вече не съм силна
и падам,
без твойта прегръдка милна...
И падам,
все по - надолу и надалече.
Причината за мойта тъга - това отново е твойта злина.
Аз плача, ли плача,
а сълзите няма кой да забърше...
Омръзна ми само след теб да се влача,
душата ми хвана и я прекърши...
И най - лошото бе,
че ти дори не дойде,
когато аз бях сама.
Имах нужда от дума,
само една:
"Тук съм, стига тъжа!".
И ето ме отново сама,
с утеха само една -
"Той си мисли за мен, той ме чака!
Но докога ще протака?"
Ето сърцето ми вече кърви,
от тези твои постоянни лъжи...
|