Споделена история от Проза, литература |
Бездната на отчаянието
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 1447 пъти
Пропадаш долу във тъмата,
затъваш в мръсната земя,
загубваш се завинаги в мъглата
и тихичко се смесваш със сганта,
До шия газиш във калта и стенеш,
но без желание не можеш да го победиш!
Ти даде си живота и достойнството загуби!
Сега на болката си можеш да се насладиш!
Отчаяш ли се, всичко свършва!
Недей да чакаш даже и смъртта!
Това се случва щом борбата ти омръзне,
не губиш, а отказваш се и падаш във прахта....
Щом имаш нещо , трябва да го пазиш!
Щом искаш, няма да се предадеш!
И всичко да загубиш, себе си ще пазиш,
и ако трябва, със достойнство ще умреш!
~sad-baby~
|