Споделена история от Проза, литература |
Нощната градина
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 1607 пъти
над гробищата нощ настъпва,
изгрява бледата луна,
по камъните черни светлина тя пръска,
мъртвешкото сияние изля,
Смъртта обхожда тихо, бавно
и докосва нежно всеки гроб
и готви се за новото начало
към нечие дихание да хвърли мъртъв сноп....
растения прегръщат старата ограда,
и плесени обграждат мръсната стена,
рояк от гарги черни минаха в небето
и с грозен звук разцепиха нощта!
надгробни камъни, обрасли в рози,
обгръщат паежените пак,
цветята бавно вехнат и се ронят
и стават тихичко на прах....
врабчета малки кацат по земята
и търсят някакви трошички хляб,
градината, осеяна с брашлян и треволяци,
стои самотна и безлюдна пак....
~sad-baby~
|