Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   И на мен не ми хареса. Няма история, няма нищо завладяващо...няма силни моменти, които да те грабнат.
Краят е горе долу добър, но просто, защото се очаква някакво продължение, а после се замисляш, връщаш се на заглавието и си казваш "Определено няма да чета сълзливото продължение"

Един съвет към всички, които опитват да пишат. Разказвайки някаква история, ние "казваме" нещо на своите читатели. Писането не е просто да седнеш и да пишеш. Талантът и вроденото стигат до там, ч езика сам ти подсказва следващата дума, по усет напипваш най-точните изразни средства и т.н. Но идеята, замисъла, фабулата... това са елементи от творческия процес, без които текстът си остава текст, точно като откъсната страница от някой дневник на някаква 15 годишна пикла.

тази "творба" е малко като опит да се напише филм.
Първо виждаме героинята разплакана, гушнала мечето си, после действието се връща назад и така, за да обясним защо видиш ли се е стигнало до тук.

Дори изреченията са поднесени точно така, сякаш не разказваш, а наслагваш кадри. Ок! Може би било интересно, НО ако се насити с повече експресионизъм и "стила" остане същия до края на разказа. Само че тук това не е така...

Плам

8.   Много добре те разбирам!
Чувствам се по същия начин, и мен музиката хем ме успокоява, хем ме натъжава... Много песни ми напомнят за моя Сърцеразбивач, който също е рус, със зелени очи между другото....
Тъжно ми е, той сега е с друга, след като ме лъга цяла година и толкова време ме кара да страдам, сега си има ново гадже, а аз пак самичка...
Колкото за разказа, супер е! И аз често измислям, пиша и публикувам неща из нета, често породени от болката от разбитото сърце....

~sad-baby~

9.   Към номер 7, съгласна съм, че не е написано много подредено и някак си няма развитие и завършeк, сякаш докато почне и свършва, но не ми харесва тази част : "като откъсната страница от някой дневник на някаква 15 годишна пикла ", е добре де, дори и така да е, какво от това? Момичето просто изразява чувствата си и ги описна разпиляно според мен, точно както се и чувства! Освен това още в началото на историята е написано, че е само от скука, не е опит за велик любовен роман или нещо невероятно завладяващо! Просто кратка историйка, която поражда силни чувства в автора, а читателите си имат свое мнение! Ако се вложи повече време, чувства и сериозност, ако се напише под друга форма и с повече движение в действието и ясно начало на всяка част, да, ще стане наистина много по-добре, но като за удоволствие, мисля, че поне е добре описано!
Нима е лесно да се изкаже как точно се чувстваме и да опишем ситуацията , в която изпадаме, когато ни разбият сърцето? Според мен не.
Сайтът е именно място за споделяне на случайни истории и подреждане на чувствата и мислите, а и няма нужда от обиди, всеки си има стил, който се развива и променя с времето!
Иначе за останалото, казано от № 7, да, съгласна съм, но все пак всеки изразява чувствата си различно!

~sad-baby~

10.   до 9

Хайде сега се върни на коментара ми и не ми късай изразите от цялото изречение, още повече от целия абзац.
Разбор на разбора ли да направя, за бога? !

В първия абзац споделих своето "нехаресване" и казах, защо на мен не ми харесва.

Във втория абзац се обръщам със съвет към всички пишещи и казвам... ако това и това липсва в някакъв текст, то той си остава просто текст, приличаш на откъсната страница от дневник на някоя 15 годишна пикла.

И последно. Тъй като авторката е публикувала текста си в категория "Проза и литература", то очаква се да получи критика по произведението си, а не някой да й стиска ръцете да бъде силна, защото страда от любовна мъка. Да не говорим, че самата тя е написала в началото "започнах една история". Това, че я пише в първо лице, единствено число не винаги означава, че разказва/споделя свой опит.

Ако в крайна сметка имаше нужда да сподели любовните си неволи, да беше писала в "Любов и изневяра". И ако историята й беше поместена там, аз не бих си позволила да говоря за фабула и стил. Ако беше поместена там, едва ли ще ме вълнува как е поднесено споделянето и как са изразени чувствата на авторката.
Но, пак казвам, понеже това претендира да бъде раздел, в който се помествам произведения на изкуството, то моят коментар е насочен към предимствата и недостатъците на това.

Разбрахме ли се сега?

Плам

11.   Спокойно, не съм искала да бъда груба, просто очевидно е, че авторката иска да изрази нещо и го е сложила тук.
Да, правилно е да се изрази критика, всеки има право на мнение, както и аз!
ако не съм разбрала нео, съжалявам!

~sad-baby~

12.   Очевидно е за теб, защото ти би направила така, нали? За мен не е очевидно, защото с занимавам с критика. ;)

Знаеш ли, това е напоследък доста обичайно за Интернет пространството и мен лично адски ме дразни. Има сайтове, блогове, ето и тук отдел, където да се публикуват някакви опити за творчество. А потребителите, читателите започват да обсъждат емоционалното състояние на автора и да му дават съвети как да си живее живота. Не говоря за теб, а принципно, че се наблюдава.

Понеже се занимавам с писане, мога да ти кажа от опит, че понякога пишещия въобще, ама въобще не се припокрива с героите си. Той ги създава, той е техен "родител", после им измисля свят, в който свят ги изправя пред една или друга ситуация и в зависимост от онова, което е заложил в създаването им, те действат по един или друг начин.

Но да се върна на онова, което напоследък забелязвам. Коментира се не самата творба. (Авторката тук има талант, тя създава сцени.. има някаква фотографка идея... и ако има желание може да разгърне този си талант.)

Струва ми се направо абсурдно... не зная защо се получава напоследък. Все едно някой да прочете "Майце си" на Ботев и да каже "Е-е-е- стига човек, тя ти е майка, защо говориш така за нея? " И той е изразявал лични чувства, нали?

Плам

13.   Разбирам какво казваш, просто аз съм от хората, които имат лично отношение към всичко и повече съм обърнала внимание на душевното състояние на авторката, а не на самата тема, да, вярно е, че може да се направят корекции и да стане по-хубава творба, просто възприемам всичко като изразяване на чувста и сякаш това за мен е на първо място, но ти се занимаваш с критика и даваш мнение по подреждането на текста, съдържанието и т. н.
Разбирам, че те дразни, и мен някои неща ме дразнят, аз примерно също може да изкритикувам някой за стила му на писане и веднага ще кажат, че се изживявам като велика философка или критичка, а същност не всичко, което пишем е шедьовър! Така е и с мен, макар че аз го правя също като хоби (писането) и изразявам чувства, но бих се радвала да подобрявам стила си, стига да променя нещо, което наистина искам, в противен случай и аз не приемам критики, но това е отделен въпрос.

~sad-baby~

14.   Защо не приемаш критика? :) Тя би могла само да ти бъде от полза. Примерно аз си пиша стихове за мой личен кеф и съм пожелала живи и здрави да са редакторите ми. Не мога да изразя мнение, по собствена творба, но за чужда нямам проблем - все пак ми е професия.

;)
Плам

15.   Благодаря Ви за коментарите! Още в началото написах, че не ми пречат негативните, но до номер 6-Знаеш ли какво е климактеричка, защото не виждам нищо общо

16.   Плам, много те харесвам защо се занимаваш да спориш с твърдо/тъпо/глави неандерталци. Не си струва хич даже да им отговаряш. Немогат да те стигнат даже насън!

17.   Не ми хареса особено. В историята липсва разказ, липсва интригуваща част която да разкрие истинската част на произведението. Прилича ми на изсмукана от пръстите история за поредната депресирана тинейджърка. Опитала си се да вмъкнеш три истории в една и резултатът е една помия, с извинение, която първоначално замайва, но неразвития край и недоописната среда правят изключително лошо представа за произведението. Няма начало, развитие и развръзка, които да задържат читателя. Авторката просто е описала изрязани сцени от края на раздялата. Съгласен съм с Плам, че това е една сълзлива история, която няма характер, и просто те води към заключението "няма да чета сълзливо продължение". Историята е неформолирана, създадена от немърлив автор, който слива три истории в една.

Все пак историята е написана със стил - създава добра представа. Лично на мен ми харесаха описанията, магичното и силно чувство на думите и лиричното настроение на творбата. Атносверата която творбата създава те доближава до чувстванта на автора, който изглежда е преживял тези чувства (може би не точно по същия начин и ред).

Като вземем в предвид положителните и лошите страни на творбата мога да й дам шест звезди от десет възможни.

(******)