Споделена история от Проза, литература |
Правата на любовта
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 1488 пъти
Понеже вече ми се случи, (а ти така веднъж се случваш само),
понеже в твое име бях и кучка и те развявах като пиратско знаме,
понеже срязах тежестта на котвите и в дъното на гърлото се впиха,
изхвърлих и компасите зад борда, а от платната - ризи за безпътните уших...
Понеже трюма с камъни напълних, на бедните раздадох гордостта
и с последните три гроша съвест си купих за безумството вина...
Понеже ми се случи както трябва - луда сърцето ми издра, очите - ослепи...
Завързана, във себе си те арестувам! В какво те обвинявам?! - Че си ти!
Че всичките ми ветрове отвърза,
че ме научи да живея бързо, но бавно и на глътки да те дишам,
че усвоих и нежните акорди от арфата на гласните си струни,
че себе си познах като покорна пред силата на твоята безумност,
че никога не се обиди, не заплака,
че в обичта ми ти не се и усъмни,
че от теб научих как се чака,
че вярата си в мен се потвърди.
Виновна си, Любов, но имаш право от това задържане да се освободиш,
като докажеш, че не си такава.. А до тогава - трябва да мълчиш.
~lollipop
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 6 месеца hash: b3e2206872 |
|
2. Любовта е просто чувство, което изпитваме, щастието от нея е само моментно, болката е вечна.
Но Любовта не е виновна, че съществува, нито ние сме виновни за това, което изпитваме, просто Съдбата си играе с нас, а разбитото сърце е нещо , което всеки преживява.
~sad-baby~
|
|