Споделена история от Проза, литература |
Просто послание
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 1689 пъти
Те за теб без капка страх умряха,
с усмивка твоето име зовяха!
По-скъпа от родните им майки беше,
търсеха те и наблизо, и надалече...
Те всичко във тебе обичаха,
във вечна любов ти се вричаха!
Те бяха твойте синове достойни,
бяха безчет, многобройни...
Сега ги няма, Родино мила,
те спят във вечен покой.
Сега си сама, без ничия закрила,
и в студ, и в мъгла, и в зной.
Днес твойте деца те обрекоха
да тънеш в мътна забрава,
те от теб неведнъж се отрекоха,
забравили твоята огромна слава.
Прости им, майко, преглъщай
техните грозни слова!
ще дойде време, ще плачат,
както ти заради тях сега...
|