Пиеса
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 1409 пъти
Веднъж качиш ли се на голямата сцена
слизаш само с цветя в ковчега.
Декора се изменя,
към артистите от долния свят поемаш.
Със светлините казваш си сбогом,
с думите прощаваш се кротко.
Пиесата свършва последно.
Комедия, драма, трагедия-
където съдбата те е вместила.
Тъй както артистите се изморяват,
така хората се изтощават.
Облечен в костюма за новата роля,
поемаш с неразрушимия кораб.
И обгърнат в земната прегръдка
правиш всяка следваща стъпка.
Там, сред пръстта, нощта ще те приюти,
заличавайки спомена за лошите дни.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: 7f1ef061a4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Еха, много е яко! Супер! :) Самата идея на стихчето е вярна и мен лично ме грабва! ~sad-baby~

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 960b67e874

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Изобщо не прилича на нищо. Като нахвърляни мисли, без да са свързани, без рима, без звучност, никакъв ритъм. Прилича на поредният несполучлив опит на sad baby, която сама си пише коментари :)

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 0e6538e013

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Няма нищо по- велико от това да бъдеш на сцена!

 

...

горе^

преди: 12 години, 5 месеца hash: 7f1ef061a4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Харесва ми идеята ти, дори да са само мисли без рима! :)~sad-baby~

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: e41966ae76

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Приемам критиката, но моля да не ме забърквате във споровете си.

 

...