Споделена история от Проза, литература |
Вървя...
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 1524 пъти
И вървя все същата - красива и уверена,
Загледана пред себе си в радост ненамерена
Вървя с надежда, че следващият ден истината ражда,
Истината за сърцето мое, умиращо от жажда.
Вървя силна, а сърцето ми плаче за теб безутешно,
Вървя горда, а се боря със страха безуспешно,
Вървя и я търся - дано я намеря
Истина свята - за тебе копнея!
Вървя и се моля в миг дъхът ми да секне,
Вървя и заслушано чакам нейде твоя глас да отекне,
Вървя бавно, стремейки се да те проумея,
яростно бързам за нашта среща да не закъснея.
Вървя, но не искам без теб да живея...
Истина свята за тебе копнея!
Сърцето ми плаче, за тебе ридае
Сърцето ми младо на сълзи ухае.
~lollipop
|