Плесницата, която ме събори долу не приех с дълбоко примирение
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 1508 пъти
Плесницата, която ме събори долу не приех с дълбоко примирение.
Тази болка, този смъртен белег аз заключих в черните окови на нощта.
Любовта белязала ни ни разделя,
но не остави вцепеняваща тъга.
И не защото любовта е бреме,
захвърлена в морето от потъващ кораб,
и не защото е поема,
чиито край налично тъжен е по навик.
И не защото сме актьори
и сценария е наизуст научен.
И не заради "Ромео и Жулиета",
вечното клише за всички влюбени.
А заради това, че не изисквах,
даже да държиш ръцете ми в ръце.
И днес погрома не отричам искрено,
ти с неподправен гняв разби и моето сърце.