Споделена история от Проза, литература |
Не показвай свойта болка
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 1724 пъти
- Не показвай свойта болка,
онемей за нея,
оглушей,
сълзите си изпий от шепи - казваш ти.
- Прости ми ти, прости - ти казвам - аз прошка ще поискам тъй по детски.
И тишина ще заглуши зовът ти,
а твоят образ ще остане тук навеки,
но върви дори със писък да опитвам да те върна,
дори да видиш раните ми как кървят на смърт, осъждащи ме.
И нека да видя онази ехидна усмивка.
- Спечели, честито - ти казвам с най-чистата съвест.
И цялата болка, света на гърба си да нося орисана,
ще тръгна със поглед бездушен към изхода.
Има го, той е след всичко във светлото,
но кървави пътища водят към него неведоми,
ще тръгна натам,
ще погледна цялата мерзост човешка в лицето
и с хладна усмивка ще нося в гърдите сърцето си.
|
