Кой си "Ти"?
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2041 пъти
" И ако просто се замислите... Само във един единствен ден, не гледайте във отражението на "калната локва" която седи срещу вас... Не поглеждайте във огледалото... Или поне не във неговото отражение... Погледнете, поне за секунда дори, вътре в него... Не във огледалото... А във вас самите... Бъдете искрени със себе си... Какво виждате!? ... Дълбочината на "отражението", често е карала хората да полудават... От това което наистина виждат... Бъдете искрени... Ако не за другите... Направете го за лицето в огледалото... Човекът срещу вас... Човекът срещу нас... Този който всеки път ви поглежда със фалшивата си усмивка, отмивайки истинският си "пълнеж"... Направете го за себе си... Бъдете честни...

Всеки един ден се събуждате, вършите все едни и същи, сивооцветени еднообразни действия, каращи тялото ви да се разболява, от проблемите, породени от вашите безпогрешно грешни решения, за да живеете по добре, а всъщност да прецаквате постоянно, така или иначе прецаканото си настояще... Примирение... Отпивате чаша от "горещото" отчаяние на следващия, ден който се повтаря със вчеращния, който пък от своя страна до сущ ми заприличва и на утрешният... Това да ви е познато? ... Примирение... Изправяте се, без ничия друга помощ, на крака, и се гордеете с това, че никой друг не се гордее за вас... Гордеете се, че живеете паразитно, като сравнявате себе си с хората просещи за монети по улицата... Кои са "Те"? ... Не давате пари на подобни хора... Просто ги подминавате... Сякаш не съществуват... Сякаш са невидими... Но "Те" са там... И те ни виждат... Виждат, как ние се правим, че "не виждаме"... Виждат как не съществуват... Но те са там... Но спокойно, и аз съм като вас... И има още много други като нас... Просто вървим по улицата, спираме се на светофара, и започваме да броим на обратно, 10-те секунди, които са ни нужни да забравим "Невидимите" хора... Но те все още са там... Дори във този момент... Не ми пука... Пресичам улицата, и продължавам да си мисля, че всичко е наред...

Примирение... "Хората" са толкова много... Вървящи... Разминаващи се... със Хората... И всеки един от тях... И всеки един от вас... Си мисли че живее... Но грешите... Вие сте толкова безполезни, дори за себе си твари, че по някога взирайки се в отражението на някой автомобил, който преминава покрай вас, дори самите вие се отвращавате от видяното... Картината не е приятна... Защото сме хора... Или поне така сме се самонарекли... Но какво сме ние? ... Всеки един е различен по своему, но и всеки един е еднакъв със другите... Не се различаваме със нищо от "Невидимите"... Защото и те са хора... Само, че вече не го знаят... А ние си го втълпяваме всеки ден... Харчим незаслужени пари, за вредни животопотдържащи ни огризки... Ходим на работа, която мразим, и за която дори не сме квалифицирани... Но се примиряваме... Гледаме едни и същи, лъжливи новини... Гладуваме... Общуваме... Храним се... Влюбваме се... Съществуваме... Крадем... Лъжем... Обичаме... Ние сме просто отражение, на отражението във огледалото... Не знаем каква е истинската реалност... Но живеем в тази която е вече наложена като такава... Това е матрица, в която всички се стараем да сме различни един от друг... А всъщност сме толкова еднакви, че дори не се разпознаваме... Ние сме хора... А защо се примиряваме всеки път... Не знам... А може би и ти не знаеш, нали? ... Но няма значение, защото не ми пука... Както и на теб... На тях, и на всички други... Така, че просто бъди честен... Със себе си... И ми кажи, кои сме ние... Какво сме ние? ... Отражението може би е друго... И истината може би е друга... Но ти живееш тук... И сега... Както всички други... Бъди честен... И сам, пред себе си си отговори... Кой си "ТИ"? ... "

RapaNizze`

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: c69f4712b3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Великолепно написано! Едно от малкото смислени и проникновени неща тук! Браво! Само една малка забележка - "невидимите" също имат избор, точно като нас. Те обаче са избрали или по-точно са се отказали да творят реалността си и са преминали към по-лесния вариант - да паразитират. Не че други, при това големи слоеве от обществото не паразитират, но те поне го правят творчески - влагат фантазия, сърце и усилия в това, постарали са се да го облекат в някаква благовидна и социално-приемлива форма, излъскали са го малко и са го нарекли "бизнес", докато "невидимите" паразитират по най-първобитния възможен начин - играейки си с чувствата на хората и смучейки директно енергия/пари... Това си е чисто... изнудване! Дори проститутките са по-напред от тях - те поне предлагат нещичко, колкото и мизерна имитация да е то на истинското, срещу енергията/парите които вземат. Те имат своя избор да направят свое, независимо общество, в което може би да са лидери. Да градят и да се изхранват. Да изградят социалната му система по-друг по-справедлив или поне по-работещ начин, но не! Избрали са да се пишат жертви и да паразитират върху готовото. А дали са толкова "спонтанни" за колкото се представят? Не участват ли просто като PR-и в много по-големи и добре организирани паразитни структури? Най-вероятно! Иначе биха се радвали и на подадена кифличка, не само на паричка... Както и да е - трябва да сме им благодарни, че ги има, защото чрез тях имаме възможност къде наивно, къде мъдро да упражняваме човечността си. Ray

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 982ec8d2bf

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   ... нима след това, което си написал има смисъл в отговора на въпроса ''кой си ти''... съмнявам се.... със сигурност обаче не съм част от твоето ''вие сте... ''както и много други хора... и тъй като от всеки текст се съди и за автора, ще ти кажа ти какъв си; мизантроп... стилът обаче ми допадна, особено употребата на... ЗАРА

 

...