Споделена история от Проза, литература |
Искам да ти кажа...
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2214 пъти
Пак съм сама, със своите мисли, сълзи напират в очите ми, но не ще заплача, уви... сълзи вече нямам... изплаках ги всички...
Отново броя дните, в които заедно сме били, а сърцето ми разкъсано на две крещи"ЛИПСВАШ МИ!!! "
Но колкото и да боли трябва да сложа край, реших да напиша нещо, знам сега не си на линия...
Но много бих искала да ти кажа, колко ме е яд, че понякога съм те наранявала и то все за глупости.
Че бих искала да сме заедно, но няма как, ти имаш приятелка която също обичаш, не мога да се намесвам между вас, душата ме боли, но моля те разбери ме...
Но, знай че наистина много силно и искрено те обикнах, свикнах с теб и с хиляди други да си пиша ти си ЕДИНСТВЕН и толкова ми е трудно да те забравя...
Знам, ти ми каза че няма да можем да си пишем, защото пак ще си с нея, имаш право, така е, но... иска ми се да имаше начин пак всяка вечер да сме заедно и да си легна с мисълта, че пак, дори за малко съм била с теб...
Но явно съдбата бе решила да се пошегува с нас, срещнахме се съвсем случайно, влюбихме се толкова силно, дори още не мога да повярвам че се случи...
Макар и в труден за теб момент, дори и от 5000км. разстояние, благодаря ти че беше с мен, че ме направи щастлива, никога няма да забравя нищо от това.
Но може би се срещнахме в неподходящо за нас време, може би не трябваше, но не съжалявам, дори знаейки че това време свърши... сърцето ми ще те обича, ти си част от него СЛЪНЧИЦЕ!
Но пак казвам, ти избираш, с коя от двете ни да продължиш, това е само твое решение, надявам се че не ти пиша за последно, вярвам че един ден пак ще се засечем... просто искам да ти кажа...
ОБИЧАМ ТЕ! (влюбването беше по чата, по-действителен случай), просто исках да ви споделя, нищо повече):):
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: f8210fc64f |
|
1. Докато четях историята ти, имах чувството, че е моята. Идея си нямаш колко прилича на моя случай!
И аз преди време се запознах съвсем случайно с едно момче от друг град и си писахме много пъти, влюбихме се, или поне така си мислех, но между нас не се получи...
Сега той е с друга и е щастлив с нея, аз също си имам приятел, но спомените за Него винаги ще живеят в мен, от момента на запознанството ни, до последния ни чат.
Благодарна съм, че сега поне с него останахме приятели и знам, че не може да сме заедно, но винаги ще помня нашата виртуална връзка и колко щастлива бях тогава.
Ама ти не се отчайвай! Един ден всичко се оправя, ще намериш друг!
~sad-baby~
|
преди: 12 години, 4 месеца hash: 9f50bc2e14 |
|
2. Благодаря ти, знам че ще намеря друг, но както казваш ти спомените за Него винаги ще живеят в мен и не ще го забравя, може би един ден ще се срещнем, знам ли, той ми обеща и, знам че видим ли се веднага ще го прегърна и както казваш ти, поне приятели искам да си останем, но кой знае... времето ще покаже.
Авторката
|
|