Споделена история от Проза, литература |
Време...
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 1796 пъти
Време бурно и щастливо,
облачета, слънце и небе красиво!
Помня твоя поглед сред лъчите,
дето галеха те бляскаво в косите!
Време, минало и настояще...
бъдещето сякаш беше наше...
но съдбата с мен така се подигра
и останах пак без тебе, аз сама...
Споменът за слънцето живее в мен,
но дъждът разми отново моя ден...
студ и мрак... надежда, шепот...
времето разделя ни по своя метод...
Време, тъй неуловимо!
Беше топло, слънчево и диво!
Но това не е за мен, уви...
мразовити са отдавна мойте дни...
Слънце, вятър и любов
бяха моят скъп живот,
но сега е само дъжд и сняг...
всичко срути се на прах....
Време мрачно и студено,
от омраза замразено!
Няма повече надежда, зная!
може би сега това е края...
Jessie L. Potter
|
