Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От номер 2, проблемът не е в темата, проблемът е в начина на писане, който... бих искала да бъда мила и да кажа просто 'не ми харесва', но понеже се занимавам с литература и много съм чела, и много съм писала, та мога съвсем обективно да кажа, че просто не струва. Съжалявам, ако съм груба, но просто човек като публикува в интернет, трябва да е готов да получи обективна оценка. И това е моята обективна оценка. Трябва да четеш много поезия, за да развиеш усет към писането. Само с изсмукани от пръстите рими не се получава (например "ваши" и "буламачи" дори не се римува, а звучи повече от глупаво, няма никакъв смисъл, същото важи и за "отиде" и "разчлени ме").

7.   Авторката : Не си груба, скопойно! Ясно ми беше, че не може да се хареса на всички и че има какво да се оправя, написах го ей така и го постнах. От поезията, която съм чела, знам, че не винаги може да се получи добра рима или ритъм, но все пак не твърдя, че съм професионалист! Съгласна съм повече със забележката към последния куплет, като изказ може и да дразни читятелят, иначе смисълът е в това, което се казва, а не как е написано.
Все пак благодаря за градивната критика! :)

8.   Много добре!!!

9.   До №2 - ако не ти се четат чужди мисли и чувства просто не го прави! Тук всички споделяме и очакваме съвет, а не злобни оценки.
Към авторката: пиши, скъпа, явно ти помага да изпушиш напрежението и написвайки това стихче се чувстваш отмъстена.
Но и според мен с поезия няма да можеш да си вадиш хляба... Опитай с проза.

10.   До номер 9 от номер 2. Ами като не ви се четат "злобни" оценки, пишете си в дневничетата. В публичното пространство всеки има правото да пише, каквото иска и щом вие имате право да пишете стихотворения, други имат право да ги оценяват. Или има двоен стандарт? Виждам, че авторката не е толкова тънкообидна, така че няма какво да я защитаваш. Възприема ми критиката съвсем нормално, за което се радвам, защото не целя да обиждам, просто си казвам мнението. А и никой не е станал по-добър от това, че всички са му викали "браво, евала, продължавай". Когато знаеш къде са ти грешките и слабите места, правиш нещо, за да промениш това.

11.   Много е хубаво. №2 ти да не си литератор, че толкова настойчива убеждаваш момичето, че не става за писане на поезия? Ахахаха, съмнява ме. ;)
Продължавай да пишеш и да развиваш таланта си, не всеки го има, дар от Бога е. :)

12.   Същност номер 2 казва, че се занимава с литература. Тя си има нейното мнение и оценка.
Все пак благодаря на 11 коментар и се радвам, че ти харесва! :)

Авторката

13.   Подкрепям всичко, казано от номер 2. Това не са злобни оценки, а реалистична критика със солен привкус.

Искаш мнение за начина на подреждане... ами то не е подредено изобщо.
ето:

О-мра-за сил-на тле-(е) в о-чи-те и сър-це-то, (15)
из-чез-на слад-ко-то из-лъч-ва-не в "де-те-то", (14)
пре-връ-щам се в зом-би-ра-но чу-до-ви-ще се-га (15)
и пла-ша се, че тол-ко-ва ха-рес-ва ми то-ва! (14)

Дотук добре горе долу, но ако беше използвала друга рима. )и моля те, поезията не се нуждае от изтъркани и банални рими "сега-това") Та, за по-голяма благозвучност можеше да ги разминеш малко.

Омраза силна тлее в очите и сърцето -
превръщам се в зомбирано чудовище сега.
Изчезна сладкото излъчване в детето
и плача се, че толкова харесва ми това.

и после на края


Бях мач-ка-на и мра-зе-на, бях трън в очи-те ва-ши, (15)
но ва-ши-те гла-ви са пъл-ни бу-ла-ма-чи! (13)
Из-ми-на ва-ши-ят три-умф, СЕ-ГА е мо-ят ред, (14)
СЕ-ГА да ви-дим кой ще и-ма лош къс-мет! (12)

Някой да има бинго???

Миличка... първо, колкото и да се опитваш да ни обясняваш, че това няма нищо общо с твоята реалност - лъжеш. В стиха ти няма идея, няма подреденост, дори е много голямо усилие за мен да го нарека "стих". Това е просто една закана. Няма градивно представена емоция, няма позиция относно "гнева, омразата" - има закана.

Чела ли си Крокодила Гена и Чебурашка? (едва ли де)
Та в книгата има един момент, когато на една жена й беше запушена устата мисля с хартиено топче и когато го изплю и освободи звука си, беше насъбрала толкова нерви, че три реда от книгата бяха свързани думички и срички, от които нищо не се разбираше - само че е бясна... и смешна в своята ярост.

Та и при теб така!

14.   Номер 13 , не съм спорила изобщо с номер 2 за нищо , или с който и да е друг ! Както виждаш , не се карам с никой от коментарите , приемам критиката без да се заяждам без причина с който и да е. Ако някъде е излязло нещо такова , съжалявам !

Споделила съм нещо , породено от моментно състояние и щом твоята оценка е такава , ок ! Все пак в това пространство човек трябва да е готов да прочете всякакви оценки.:)

Това стихче плува в омраза , да ! Но да виждаш да съм груба в коментарите ? Просто те питам , изобщо не държа и те да изглеждат като "закана" или нещо лошо .

Моята реалност каква е , не е ваша работа и нямате право да ми давате наставления и съвети, които не искам или дори мнение за това какъв човек съм попринцип , пак казвам , че исках да споделя нещо и да получа мнение САМО за него ! Благодаря ти за оценката все пак ! Приемам критиката за стиха , но не и за тази част :

"Миличка... първо, колкото и да се опитваш да ни обясняваш, че това няма нищо общо с твоята реалност - лъжеш."

Значи , първо не лъжа , второ идеята на стиха ми е ,че когато натрупаш много злоба , един ден си готов да отвърнеш на целия свят ,както той се е отнасял с теби понеже мисля ,че има хора , които обичат да четата на тази тема , може би ще им хареса ! Но пак казвам, че приемам оценката ти !

И ако съм груба с този коментар, съжалявам , но това което ме засегна , не е критиката върху нещото, което ти е "трудно да наречеш стих" (за което не се сърдя ни най малко , или нещо подобно) , а че в края на коментара си , си малко груб/а . Мисля , че имам право да го кажа !

Ок , стихотворението наистина е закана , признавам и не отричам , обаче си е нещо съвсем моментно и не обижда действително никого !

И последно , запозната съм с Крокодила Гена и Чебурашка , мисля ,че са големи сладури ! :) Като малка гледах постоянно видео-касетата. :)

Авторката

15.   А и последно, идеята ти за размяната не е лоша, обаче не исках кръстосани рими и така, както го пишеш ти, се губи последователността в смисъла, на това, което казвам! Така де, не реално, но на мен не ми допада съвсем този начин! :) Но това е от моята непрофесионална гледна точка и пак казвам -не искам да звуча груба!

Авторката

16.   Груба съм, я - съвсем умишлено съм груба, за да се замислиш малко, за да ми обърнеш внимание, което се получи.

Защо се занимавам да ти пиша изобщо, защото някъде зад всички тези рими-закани има някакъв талант. Всъщност стиха ти прилича на първи опити за поезия...от онези, които се пишат по задните страници на тетрадките ИМЕННО, когато ми обхване някакво моментно състояние.

И ако седнеш и поработиш над таланта си, може да го развиеш все пак. Зависи на колко години си, но ми звучиш като на около 15 до 18.

Има и друго, което ми направи впечатление и седнах да следя тази история...пишеш грамотно, което си е геройство в наши дни. Умна си, умееш да се изразяваш и ако опиташ да изразиш някаква своя идея, посока на мисълта, някакво убеждение в стих (а най-добре в проза) би направила нещо градивно за себе си.

и аз пиша стихове, пиша от както се помня и честно да ти кажа...първите ми опити са плчевно-жалки. Наскоро си намерих някакви писаници от типа на "ти си роза, ти си крем" и щях да се напишкам от смях.

Но ние растем, преживяваме, трупаме гледни точки и с нас (ако го има) расте и таланта ни, развива се, поема в нови посоки.

Ти все пак имаш заложби и можеш да работиш с тях

17.   Виж, аз също пиша и имам още поне една или две тетрадки стихове, на различни теми! Това тук е коренно различно от повечето, иначе имам още стихове и някои от тях са пуснати тук. Повечето са за любов, разбити сърца и т. е. , за това пуссанх това, понеже е нещо ново.

Благодаря ти за коментара и за това, че смяташ, че имам талант! Аз го развивам, пиша на вного теми както казах, обаче обичам да показвам различни произведения, какво трябва да направя? да пиша след всеки стих "имам и стихове в други насоки" ли? Честно казано можеш да се учудиш колко крайно различни са моите произведения. :)
И още веднъж мерси! :)
Авторката

18.   Супер! искаш ли да си спретнем една игра.. ей така, за да се позабавляваме. И без това лежа вкъщи, тръшната от вируса и няма какво да правя... аз ти задавам тема - ти пишеш. Ей така - изведнъж, сега на момента. давам ти правото и ти да поискаш това, разбира се.

19.   Еми добре, макар че не винаги имам муза, а и стига да имаме търпение докато ги пуснат. В тази тема ли ще пишем?

20.   Аз съм номер 2 и пращам поздрави на номер 13, с когото явно споделяме гледни точки :) Съветите, които ти е дал, са много добри. Аз лично единствено мога да добавя да четеш много поезия и да обръщаш внимание как структурират стиха си големите поети. По принцип съм против кълването на теория, когато има талант, но съвсем отгоре-отгоре можеш да се поинтересуваш за видовете рима, видовете построяване на стиха. Това, което ти показа номер 13 с отброяването на сричките, можеш да си го правиш и сама. Аз дълго време карах само на вътрешен усет и ми се получаваше в повечето случаи. Но когато не се получаваше, не можех да разбера защо не звучи добре, а то е било заради броя на сричките. Така че брой си ги и ти. Дори и да не са еднакъв брой, поне се старай да съчетаваш само нечетен с нечетен брой и обратното, в противен случай стихът "тропа" като ламарина и не е мелодичен. Поинтересувай се и от белите и свободните стихове, макар че и те си имат своите уловки, дават доста повече свобода на изразяването от класическия стих. Макар че звучим грубо, точно както каза номер 13, понякога като видиш талант в зародиш, по-добре да го "насолиш", за да обърне внимание и да се "нахъса", отколкото да го тупаш по рамото и по този начин да го задържаш на едно място в развитието му. Мен колкото са ме хвалили, толкова са ме и солили, особено по-големите поети и критици. Един от любимите ми съвети съм получила от големия Валери Петров, който след прочита на стиховете ми ме съветваше много да пиша и да чета. Ами това е - трябва да пишеш много и да четеш много. Само с едното не става. И за да не звуча голословно и да отговоря на съмняващия се номер 11, литератор не бих казала, че съм. Просто съм филолог, учила съм теория на литературата, ако това ме прави литератор. Но пиша, откакто се помня. Имам публикувана стихосбирка, имам и доста публикации във вестници и списания, както и награди от конкурси. От анонимност не ми се излиза точно в този сайт, така че ще се наложи да ми повярвате единствено на базата на съветите, които съм дала. :)

21.   Виж как ги пускат веднага в последния час :)

Няма да ти задавам тема, по-скоро ще те предизвикам с цитат...
може би така ще ти помогна за вдъхновение.. само ме насочи в каква област да бъде

Номер 2 имаш ли време да се включиш в малката ни импровизирана "игра"?

22.   Еми няма значение, какъвто и да е. :) Може да е нещо по-философско, може и да е за любовта, за чувствата между хората.

23.   С удоволствие! Само кажете какво се иска от мен :Р Може пък да се получи интересно.

24.   и трите пишем по нещо на момента, вдъхновени от някой цитат. Моите неща са "бели и тромави" :) Но ще опитам да хвана някъде рима.

Избрах си първия цитат (то направо си е цялото) мой любим стих на Багряна.

и аз съм филолог ном 2, засега нямам издадена книга, а и напоследък залитам в прозата (разработвам нещо, което сама за себе си наричам "песенна проза" - като бял стих, но в прозаичен вид. Римата в средата на редовете създава едно хубаво усещане при четене - използвам поетически похвати в прозата... получава се)

та стиха на Багряна

ТИ ИСКАШЕ

Елисавета Багряна

Ти искаше да бъдеш волна и сама,
да нямаш родни връзки, свиден кът,
да скиташ с вятъра по цялата земя,
да не поглеждаш минатия път.

Ти искаше от недостигнат връх
света да видиш долу - дребен, уморен, -
да вкусиш острия, пронизващ лъх
на най-далечното, неминато море.

Ти искаше живота ти да бъде сън,
родина - целия разтворен свят,
а вложи всичко - свят, живот и сън -
в две топли устни, в две очи с променлив цвят.

25.   Щом Тя веднъж те озари,
сърцето мигом пожелава друго!
Дори след време да боли,
дори за тебе да е трудно,

жадуваш още тези топли устни!
жадуваш тез очи с проемнилв цвят!
През всички мисли, бурни, шумни,
отново се пренасяш в Твоя свят!

Angry Bitch

26.   от 13

:)

Обичай ме такава,
каквато днес пред теб заставам.
Обичай ме такава,
една стихия, родена в океана.
Точно толкова бездомно дива,
точно толкова свободна.
Не защото ще съм ти робиня,
не защото съм красива -
обичай в мене
лудостта игрива,
порива на вятъра обичай.

И щом такава ме обикнеш,
аз ще се превърна
в пристан,
в шепот,
във молитва,

а бурята, която ми е завещана
ще раждам в устните ти...
само...

Твой ред е за тема... само не разбрах да изчакаме ли малко и номер 2

27.   Идва и номер 2 :) Не е най-великото на света, но за 10 минути толкова :Р Обикновено ми трябва доста време, за да напиша нещо.

От твойто многоточие отминало
Накрая ми остана само точка.
Не вярвах на сърцето си изстинало,
помолих небесата за отсрочка.

Преди да видя песента на птиците,
преди да ме докоснеш непоискано,
Аз вярвах в правотата на зениците,
в морето, под нозете ми разплискано.

А исках да съм волна, да съм песен,
да видя всяко кътче на небето.
От волята отказах се най- лесно,
под музиката плаха на сърцето.

28.   Еми тема, може би нещо за надеждата! :) Аз преди писах за това

29.   За десет мин. е прекрасно :)
Авторке, за Надеждата винаги гласувам с две ръце :)

Няма да си сравняваме стиховете - това по-скоро е ей тъй за кеф и за събуждане на клетките, но искам да обърнеш внимание на нещо - целият стих има някаква завършеност (говоря за стиха на н. 2) Използва се също така богат набор тропи, които озвучават допълнително стиха с поетичност.
Опитвай се да бягаш от типичните рими и търси оригинални решения и изпълнения - мисля, че ще е добре за теб.

та втори кръг - тема "Нещо за надеждата"

30.   Аз пък обичам на момента, даже мн пъти съм играла така с приятели и те са ме предизвиквали.

Само че сега ще се изнасям и друг път може да продължим, че нещо ми се отвори занимание.

Чао и благодаря за съветите! И съжалявам, че ви оставям!

Авторката

31.   еее ::( тъкмо взе да става интересно.

Продължаваме ли, ном. 2?

за надеждата

...
Не тръгвай още, нека поговорим
или ей тъй, до ъгъла да помълчим,
да ти прошепна своите тревоги,
пътищата си със тебе да решим.
Не тръгвай още, време е до изгрев,
в дланите ми се прелей до светлина.
Не, постой, постой, че тъмна е нощта -
звездите заговорничат във пропастта.
Остани до мен, ей тук от ляво остани,
да те усещам как възкръсваш и растеш,
да усещам как до песен пак тупти.
Не тръгвай още, рано е сега, поспри...

Не си отивай, минутите си с мен не брой,
всъщност остани завинаги, прелей.
Този свят до край предела все е твой,
Надежда... завинаги във мен живей...

32.   Невероятно е! Много ми харесва и замисълът на стихотворението, и римата я има, и посланията са готини! Тия литератори май нещо... както и да е, добро стихотворение! И онова в коментара ми харесва!