Споделена история от Проза, литература |
Една история
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1814 пъти
Имало едно време едно сляпо момиче, което било родено незрящо и израстнало мразейки всичко и всички край себе си. Всички освен приятеля си.
Той много обичал момичето, единствен бил до нея и винаги и готов на всичко за своята любима.
Повече от всичко момчето мечтаело неговата приятелка да може да вижда. Дълго време търсел различни начини тя да прогледне, но понеже била незряща по рождение, все нямало как да се възстанови чрез лекарства, а подходящи донори не се намирали..
Един ден обаче открили човек, който бил подходящ донор. Момичето много се зарадвало, че най-после ще прогледне, ще вижда света, хората и разбира се своя приятел!
Операцията минала успешно. След нея първото нещо, което видяло момичето, бил нейният любим. Но тогава тя разбрала, че той е незрящ... и за това го напуснала, понеже не искала цял живот да се грижи за слепец.
Момчето било съкрушено, но все пак много обичало своята любима и за това решило, че трябва да изчезне от живота и, за да е щастлива...
Седмица след тяхната раздяла момичето получило писмо, в което пишело :
"Любов моя, ти беше и си оставаш всичко за мен! Обичам те повече от живота си и искам само да бъдеш щастлива, а щом трябва да си тръгна, така да бъде! Желая ти много радост и хубав живот с моите очи! С тях по цял ден се наслаждавах на твоята красота! "...
|
