Споделена история от Проза, литература |
Четири стени
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1555 пъти
Ето, отново съм в тази стая. И пак мечтая в нея аз.
Ех, доколко далеч стигат тези мечти! Сякаш не съм в стая, обградена от четири, скучни стени. Копнея. Желая.
Но огледам ли се - четири врага ме прегръщат.
Четири врага - толкова копнея да ги разруша.
Да вдишам от въздуха извън тях и да притежавам вятъра,
който ще ме кара да се чувствам жива, истински жива.
Но от друга страна, извън тази стая - моята крепост, всичко е толкова несигурно. Всеки ще се опитва да ме нарани и
да убие надеждата за доброто в мен. Ще попадна в друг свят, пълен със злини.
Тук е толкова спокойно, придвидливо, простовато. Единствено стоя. Гледам тези
четири стени. Гледам и пак мечтая. И изведнъж тази скучна стая бива разкрасявана от измислени, но токова ярки и цветни боички. Толкова ярки, че изпепеляват и последния спомен останал от реалността. Толкова цветни, че чак заслепяват цялата тази сивота.
Сивота обвзела стаята, но не и мен.
Някъде там, дълбоко в моите мисли, аз отново летя с птиците и плувам с русалките.
И отново градя илюзии тук, на сигурно.
Където е моето място, където принадлежа.
И никой от вас не ще ме нарани, защото аз съм вкопчена в тези четири стени.
П. П: Аз съм авторката от стихотворението ''... в един нормален ден... ''. Понеже мисля да публикувам още простотии които ми хрумнат, ще пиша под някакво име. :ДД
Момиче, 12
The_Lonely_Dreamer
|
