Споделена история от Проза, литература |
Ангели
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2025 пъти
Тишината ме убива,
всеки път щом я чуя гласът ми затихва,
а сърцето ми само слуша..
Слуша смеха, щастието, плача,
слуша думи на радост,
изречени в някогашен рай..
Чува стъпки плахи,
нахлуващи в моя тъжен дом..
Тишината заглушава всичко в мене,
треперя, но вече не от любов..
Обичах силно ангел,
изгубил се вече в онзи "Рай"..
Другите дяволи бяха..
И някой от тях ми каза,
ангелът е дявол скрит,
твоят пъзел той не ще подреди,
завижда на всеки който те има,
но обича само своята плът..
Ангели не съществуват,
те са плът на тихи, дълбоки води..
Обичат ли, мразят ли..
Спомени не таят..
Щастие не създават,
а само го поддържат,
за да може някой ден
в омраза да го превърнат..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 8796da5e20 |
|
1. Моля за извинение! Бих искала да се обърна към модераторите. Бихте ли преместили дадената история в категория: Проза, литература :)
Модератор: Няма проблем, преместихме я
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: be37f16a8c |
|
2. Не го приемам за стихотворение, понеже няма никаква рима, но все пак е красиво написано като думи.
|
|
