Умирам (не за първи път)
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 1641 пъти
Изгубвам се и пак се намирам.
Вечен омагьосан кръг.
Внезапно осъзнах, че умирам,
ала не за първи път.

Умирам всяка минута, всеки час.
Всяка секунда, в която те няма.
Понякога крещя без глас.
Давам, без да искам нищо в замяна.

Ако кажа, вероятно няма да повярваш,
но все още преживявам всеки миг.
Представям си как се появяваш,
все така истински, но и малко прикрит.

Онзи твой поглед кехлибарен,
ще се спре на мойто бледо лице.
И този наш спомен позабравен,
ще възкръсне в две преплетени ръце.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 7 месеца hash: 402b8a47b6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Познати са ми чувствата ти! И аз имам много стихотворения, подобни на това.

 

...