Виновна, обичах го без позволение.. (Борба с Аза)
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1626 пъти
Виновна.. Обичах го без позволение.
Виновна, да, но не търся извинение.
Превъзмогнах Него! Видях го, не бе болка, не бе любов, а болезнено недоумение. Защо? ! Защо съм празна? За бадемовите му очи убивах, няма вече светлина. За ръката му топла, нежна копнеех, ах, защо не ми пука сега? ! Обичам, любов по навик, но това е самота. И ето ме отново цяла, но защо леденото острие се врязва по-дълбоко във плътта? Защо ли? ! Та кръвта доказва, че съм жива, но умираща от вътре? Но не е болка! Та това е знание! Знанието, че сам си на света. Сам, винаги отвътре, само със себе си. Но кой е вътрешното "аз"? Кой в умът ти все говори, кой не спира всеки час? Да, това си ти. Звук зловещ в собственната ти глава. Това си ти! Убиващи съмнения те глождат, агония, но кой причинява това? Да, това си ти. Убиваш се, режеш се отвътре. Твърдиш че не можеш нищо, че си никой казваш, че виновен си за всичко. Вярваш, че сам се провали, сам роди се и сам живееш и дали ще продължи това? О, да та нали твърдиш, че сам си на света? Та нали не можеш нищо ти? Дори себе лека-полека уби? И сега си празен нямаш "мен" не намиращ топлината в слънчевия ден. И отново гласът говори: "Ти си нищо, ти не ще успееш с мене спори". Но чий глас отвътре те изяжда? Чий глас съмнения във теб поражда? Да, това си самият ти! Сам себе си уби, сам остана между четири стени, сам предизвика себе си и надеждата уби! Да, това си ти..