Споделена история от Проза, литература |
Сила
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 1623 пъти
Не всичко е красиво има сила която го спира, не заглъхва от опората горяща търси път в сълзата. Сила сред сърцата блещука и мери се тя от съдбата, истинска упора крепи човека щом всичко в нея е надежда. Страх не знае сърцето с течението пътува и блъска се в строгите дувари. Може би велика е силата човешка с нея движи се и мисъл разумна, граници няма събаря стените с юмруци смели и разгръща в топъл лъч свободата. Пътува вечно и за доброта кипи човечно, летят страховете с овъглена рана издълбана в смирение свирепо, силата превръща душата в непокорство свободно.
|