Споделена история от Проза, литература |
Няма те ...
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1749 пъти
Тъмна нощ,
отвсякъде се спуска чернина.
Стоя във ъгъла,
и с плачещо сърце погивам..
Озъртам се, с надеждите да срещна
твоят лик...
Стените сякаш ме притискат,
и въздух веч не ми достига..
Няма те, не идваш, от това
душата ми кърви...
И питам се какво да сторя,
да те върна..
Да сме пак отново двама, неразделни..
както във онези сладки времена.
Обичам те, и къса се сърцето.
Убива ме, просмуквам се от тишината..
Студен, обсипан от сълзи горчиви
се проклинам...
Без теб за мене път не виждам!
Без тебе празен съм,
не виждам светлина.
И слепи са очите ми,
немее от страдание душата ми,
Само мракът черен, непрегледен,
властва пак над мен сега.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: c700e31577 |
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: d5215e4737 |
|
2. Клише връз клишето, братче... От толкова драма накрая ми стана смешно. А не бива, понеже явно ти наистина си страдаш и не е хубаво човек да се смее на чуждото нещастие. И все пак стихотворението е мегадраматично и пълно с изрази от чалга песните. Направо се учудвам, че е писано от мъж.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: c37b95f730 |
|
3. Тъжно.... Стана ми криво сега :(
|
|
