Споделена история от Проза, литература |
Краят
преди: 12 години, 8 дни, прочетена 1484 пъти
Сълзите ти кога ще секнат?
Сърцето ти кога ще млъкне?
Когато траурни ридания отекнат,
Когато тялото ти в гроба хлътне.
В лъжа минаваха за тебе дните,
С фалшива радост, с просена утеха.
А гарванът ти изкълва очите,
Лъжа бе щастието крехко.
В мъгла отровна появи се той,
В мъгла отровна го открадна тя,
За тебе няма вече миг покой,
На гроба няма да ти донесе цветя.
И тихо, бавно твоята душа изтлява,
Сърцето стене и се пръсва,
Сълза последна в дим се изпарява,
Със името му скверно ти издъхваш.
Това е второто стихотворение в живота ми, първото беше преди цели 9 години, отново повлияно от любовни драми, които ми се случваха.
Предполагам, че няма особена литературна стойност, но каквато и критика да получа е добре дошла.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 дни hash: 1f044aa7cf |
|
1. Харесва ми, когато в стиховете се покрадват силни чувства. Много често те липсват, макар на пръв поглед стихотворението да е добро. В твоето чувствата ги има. Повярвай ми, в една творба това е най-важното! :-)
|
|
