Лиглата и лигльото.. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (105552)
 Любов и изневяра (25239)
 Секс и интимност (12387)
 Тинейджърски (20893)
 Семейство (5370)
 Здраве (8422)
 Спорт и красота (4355)
 На работното място (2461)
 Образование (6573)
 В чужбина (1408)
 Наркотици и алкохол (996)
 Измислени истории (757)
 Проза, литература (1561)
 Други (14983)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Лиглата и лигльото..
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1591 пъти
Колко странно започна тяхната история.Колко странен бе начина по който се запознаха. Живееха в един град, дори учиха в едно училище.. а се запознаха в интернет!! Такива си бяха и двамата странни .. толкова колкото им бе странно и запознанството.Той и писа.. тя отговори и се започна.Той и каза че доста пъти я бил виждал из училище, а тя си нямаше и на идея че той съществува. Първата вечер си писаха предимно.. глупости. Нали и двамата са лигльовци.. може би затова си и допадната. Нямаха общи интереси, но все пак си се разбираха. За нея той бе просто поредния.. но по-късно щеше да осъзнае, че няма да е така. Тя не го познаваше дълго време, той не споделяше много пък и те рядко говореха за нещо сериозно. Определено когато започна да разбира какъв е .. и се стори доста странен, но факта, че самата тя бе такава, обезсмисляше това. Тя предполагаше, че той я харесва.Вече отлично знаеше кога момче я харесва.. но не и пукаше особено от това, "да си ме харесва" си казваше тя и не се интересуваше повече.Все пак важното бе тя кой харесва, а не кой нея. За нея той бе съвсем обикновен с нищо отличаващ се от останалите и ухажори. Не я привличаше особено, но все пак беше доволна когато си пишеше с него, защото имаше кой да я забавлява. Писаха си така около 2 месеца и взе, че дойде зимната ваканция. Той започна все по-често да влиза на линия и се започна.. колкото повече си пишеше с него, толкова повече я привличаше. Започна да го опознава и докато се усети вече го харесваше. Тя отричаше това, но дълбоко в себе си знаеше, че го харесва. Сега целта и бе да разбере дали наистина той я харесва и до каква степен.Той не само я харесваше, той я обичаше. Този факт я ласкаеше и си мислеше как момчето я обича, а на нея и е все едно за него, но се лъжеше и го знаеше.. знаеше, че не и все едно и когато започна да мисли все по-често за него разбра доколко е хлътнала. Тя мразеше да става така .. просто без да иска да се влюби и то в най-неподходящия! Боже.. колко я дразнеше този факт. Питаше се защо точно него.. толкова момчета, а тя искаше него. Реши да избяга.. отиде си на село.Мислеше че там ще избяга едва ли не от себе си и ще престане да мисли за него.. Там нямаше интернет, което беше добре за нея, нямаше да си пише с него. Но това не и помогна особено, осъзна, че още повече си мислеше за него и това не и харесваше, но дойде момент в който тя се примири.. примири се с това че е влюбена в него и няма как да промени този факт. Когато се прибра в града .. той беше побеснял.Тя не му бе казала нищо, че ще си ходи, това и бе целта и.. той беше направо откачил, милион пъти я бе проклел. Тя разбра това и и стана гадно, чак сега разбра колко много я харесва. Писа му и се направи на интересна, нямате си на идея как се промени щом разбра че тя е тук.. той грейна от щастие. Цяла вечер беше много щастлив. Тя му обясни, че майка и я е накарала да си отиде на село и той се примири.. за него бе важно, че тя вече е тук. Продължаваха да си пишат.. все повече се опознаваха и съответно се харесваха. Техните отношения бяха сложни и объркани. Ту се караха и сърдеха, ту се смееха. Абе странна работа.. те просто си бяха такива. В началото тя си мислеше, че те нямат нищо общо, но с времето разбра колко много си приличат. Те бяха еднакви.. те бяха горди, инати и твърдоглави. Бяха просто обикновени хора. Тя го познаваше в една единствена светлина .. лигльото, но тази вечер това щеше да се промени, явно беше вечерта за откровения.Какво го прихвана тази вечер тя не разбра, започна както обикновено с лиготии и завърши с неговата изповед, това което тя разбра за него тази вечер промени коренно отношението и към него. В началото се колебаеше дали все пак да и се довери, но тя го увери, че може, той знаеше че може да разчита на нея.. и се започна, той разказваше а тя го гледаше и попиваше всяка негова дума, докато големите и кафяви очи не се напълниха със сълзи, тя за първи път го виждаше да плаче, той изглеждаше толкова различен и толкова чувствителен съвсем различен от този за когото тя го мислеше.. той беше преживял толкова много, чак сега тя разбра защо той се държеше така с хората, защо не му пукаше вече.. защо се беше превърнал в такъв. Откриваше много от неговия живот в своя собствен.. той знаеше това и и съчувстваше защото и тя бе преживяла много. Двамата плачеха и се подкрепяха взаимно така както никога досега. След всичко това те имаха сили просто да се усмихнат един на друг. Тя знаеше какво означава за него да сподели с нея толкова сериозно нещо и въпреки това го направи и на нея и хареса, хареса и че и се довери, той също разбра. че тя не е само онази лигла, която познава, а един добър приятел който ще те разбере. И двамата тази вечер бяха съсипани и уморени, единственото което можеха да направят е да си легнат и да се наспят хубаво. Тя дълго време обаче не можа да заспи, гледката, думите му.. още и бяха в главата и тя отново и отново преживяваше този момент.Не спираше да мисли за него, докато просто умората не си каза думата и тя заспа.. сутринта когато отвори очи първата и мисъл беше той.. сякаш искаше да се увери, че онова което преживя снощи не е било поредния сън.. не не беше. Беше съвсем реално, цял ден тя се чувстваше като омагьосана.. мислеше само за него, мислеше за снощи.. тя правеше нещо без да влага смисъл в него, луташе се без посока.. не и пукаше, искаше само него. Тя осъзнаваше колко много го обича, тя осъзнаваше абсурда на ситуацията в която се намира в момента и не знаеше какво да прави.. май беше дошло времето да спре да мисли, а да започне да действа.Досега никога не се бе влюбвала така в момче, досега никога не бе преживявала подобно нещо. Толкова сложно и объркано и беше всичко.Знаеше, че ако се съберат ще е просто пагубно и за двамата.. няма да е здравословно за никой от тях и все пак нещо я караше да го иска силно .. нещо я караше да мисли за него постоянно .. ясно какво беше то.. беше влюбена. И защо точно в него нямаше обяснение. Вече го опозна.. макар че знаеше, че ще и трябва много време докато го опознае напълно и докато накара леденото му сърце, което макар да я обичаше трудно и се доверяваше. Знаеше, че ще е трудно да го накара да се отпусне и да се разкрие напълно. Но защо ли се учудваше като самата тя бе същата.. "Сама срещу света" както обичаше да казва.. не че нямаше приятели, напротив. Но просто бе свикнала да се оправя сама и да не споделя с никой, поне що се отнася до личните и неща. Никой не я познаваше напълно, дори собствената и майка.. Хората я знаеха като весел и забавен човек, винаги усмихната. Нейната приятелка която я познаваше от едва ли не 10-11 години никога не я бе виждала да плаче, какво остава за другите. Но всъщност не бе такава, обичаше да плаче когато е съвсем сама, по този начин си изкарваше всичко което събираше с себе си, целия гняв, цялата тъга всичко събирано.. просто без причина заплакваше и определено и ставаше по-добре. Факт известен на абсолютно никой и все пак факт. Тя бе такава .. многолика. Всеки я познаваше в различна светлина, за едни бе добра и мила, за друга бе гадна и злобна. За едни бе разговорлива, а за други мълчалива. Умееше да преценява хората още преди да ги е опознала и рядко грешеше. Обичаше да се запознава с нови хора, обичаше разнообразието. Понякога предпочиташе да е в шумна и весела компания, а друг път да е съвсем сама. Да тя бе такава.. и честно казано никой не знаеше каква е всъщност, защото никой не я познаваше напълно. По отношение на външността не бе нищо особено, понякога изглеждаше съвсем обикновена и невзрачна, друг път бе красива и наконтена, но въпреки това винаги привличаше вниманието на околните. Нейната сила бяха очите.. огромните и кафяви очи в които вгледаш ли се веднъж трудно можеш да се откъснеш.Просто те те привличат и продължаваш да ги търсиш, да имаш шанса да се вгледаш в тях още веднъж. Такава беше тя.. винаги интригуваща.. а той, той бе същия.Много малко хора го познаваха истински защото рядко се доверяваше на някой. Казваше че не му пука за нищо, но факта че я харесваше, означаваше, че му пука за нея. Беше преживял много, бе станал силен. Малко неща можеха да го наранят и отчаят. За него повечето неща нямаха смисъл затова не му пукаше за тях, обичаше ли нещо той се концентрираше изцяло върху него и се стремеше да го постигне, да го има. Той не интригуваше особено с външността си, тя не бе нищо особено. Хората не го харесваха особено просто, защото нямаха шанса да го опознаят. Този шанс получаваха малко хора на които той наистина държеше. Но опознаеше ли го веднъж човек, нямаше как да не го хареса. Той бе верен и всеотдаен приятел. Той обичаше до гроб и привържеше ли се към нещо силно, после трудно го забравяше.Може би точно затова преживяваше толкова трудно всичко. Но намразеше ли те веднъж, нямаше после как да ти прости, просто за него да прости бе невъзможно. Тя отлично вече знаеше той колко е преживял и не искаше да го нарани. Знаеше, че ако евентуално те някога бъдат заедно тя ще се старае да не го наранява, защото просто го обичаше.. Една история за един лигльо и една лигла.. за тяхната любов..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 7 месеца
hash: cca3fcb9af
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Хубава история, но ми се струва малко незавършена.

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: f868afd1cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Хубава история... истинска ли е?
Вероятно във тези дълги редове, всеки човек може да открие себе си. И причината е защото сме хора, и във нас е заложено човешкото, типичното човешко поведение, да страдаме, да обичаме, да мечтаем, да отричаме, да преследваме и да бягаме. Да се страхуваме и да се крием, да желаем и да търсим. Хареса ми. Бих написал и моята история за "лигльото и лиглата" но няма смисъл. Една история е достатъчна, изчерпва идеята за тяхната странна любов, ако може да се нарече такава, която така или иначе никога не се превърна в реалност, а просто поредица от думи, между двама непознати, копнеещи един за друг.
Все пак хубава история. Сам21

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker