Опит за писане
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1628 пъти
Чувствам тишината, обгръща ме с цялата си обич. Времето се изплъзва между пръстите ми. Сърцето ми ме подсеща, че съществува и започва да бие по-силно по крехките стени на тялото ми. Което, междудругото, се разпада на малки, стъклени, блестящи парченца любов.
А тази любов на още по-мънички, още по-блестящи капчици предателство. Всичко това се разтваря в мътната локва на съзнанието ми, треперейки над още по-мътния ми живот.
Вдишвам дълбоко, белите ми дробове се изпълват с озлобен въздух и когато издишвам, всичко това се превръща в същата любов, с която дарявам света. А този мрачен свят ми поднася отново злобата, в мънички шепи, направени от сълзи. И аз, глуповатото малко човече, поемам всичко върху моите крехки рамене. Прегърбена вече, аз се катеря по хълма, наречен живот. А този хълм е обрасъл в бурени. По пътя си се мъча да остана цвете, макар и увяхнало вече. Не искам тези плевели да ме погълнат изцяло.

*щъфка*

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 11 месеца hash: af3ca8bb63

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Доста слаб опит. Усетил си начина, но не съчетаваш думите и смислите правилно...

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: fac5332399

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   - Авторката : Извинявам се ако има грешки.

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: fd740e95e3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   прекрасно е

 

...

горе^

преди: 11 години, 11 месеца hash: 9817d5f14c

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

6.   Браво- не спирай въпреки критиката! :) *дзъфчо*

 

...