Споделена история от Проза, литература |
Тишина...
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1489 пъти
Тихо е в стаята, тихо е и навън
тихо е навсякъде, но не и в мен
дълбоко в душата ми безброй въпроси блъскат се,
не дават миг покой.
Толкова ли много искам? , колко дълго да чакам? ,
иде ми да заплача, искам да забравя, че ме боли...
и без туй полза от сълзите ми няма,
след тях дори тъгата става по-голяма.
Понякога в миг на безсилие, вкопчвам се и в мъничкия лъч надежда,
че може би Ти ли Ти или... отчаяно търся някакви следи,
които водят към щастието, към любовта,
която сякаш винаги ми се изплъзва...
Искам я, търся я, но тя или бяга от мен или аз от нея,
или не е истинска... а може би аз не съм достойна,
все още да я срещна... вече не знам...
в мен е ураган от болка... около мен само тишина.
Тъмнината е моята господарка
и нощта е заела мястото пред деня...
мираж е свободата и усмивката от светлината
нещастно е сърцето... плаче с кървави сълзи...
Попаднало в капана на своята самота...
но по-добре така, отколкото фалшиво да се радва,
че срещнало е любовта,
и безпричинно да обича, някой който само го наранява!
|
