Любов и раздяла
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1601 пъти
Здравейте, на 15 години съм и много обичам да пиша. Избрах да пиша за раздялата, не съм много добра, но се старая. Написах го преди малко и искам да ви попитам да ли да продължа да се занимавам със писане, просто многоо обичам да пиша, обожавам..
Слагам ви стихотворението, пък вие си решете.


Раздялата и Любовта

Виждаш ли? Виждаш ли добре звездите?
Знаеш ли, че тази, която блести най-много е моята?
Може би е на всички, на мечтателите...
Мечти, любов.. животът без тях нямаше да съществува,
но и те не биха съществували без него..

Седи той и на красотата и се любува,
но тя дори не знае, какво е това,
което той сега планува.
Плът, море, пясък, звезди...
Но всичко това на следващия ден ще отшуми.

Днес на нея останаха и само болка и сълзи..
На него пък остана му само споменът и празнотата..
Колко нетърпима е болката от раздялата, царува самотата...
Сега в техните сърца съществува само тъгата,
а тя замръзва свита до един ъгъл в тъмнината.

"Любовта не съществува, тя е само загуба на време".
това са думите, които тя изрича плачейки, свита на колене.
Не знае това любов ли беше или той просто я привличаше,
но все още тя не може да забрави как той нежно роклята и свличаше.
Все се пита едно и също, " Той да ли ме обичаше? "

Любовта си остава една загадка,
която винаги ще бъде хем горчива, хем сладка.
Неможем да и устоим, тя е чувство,
което за миг се изпарява като дим!
Точно тогава наближава моментът,
в който е време да се сбогуваме и идва ред на раздялата.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 11 месеца hash: ff92e226ec

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ми пиши си, като обожаваш, кой те спира? Нима трима души в някакъв сайт ще ти кажат, че не ставаш, и ти ще се откажеш? Щом ти харесва, продължавай.

 

...